1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
|
#include <iostream>
bool strneq(const char* str1, const char* str2, unsigned n) {
// Грозно е, но е добро упражнение за реда на операции
while (*str1 != '\0' && *str2 != '\0' && n-- > 0) {
if (*str1++ != *str2++)
return false;
}
return true;
}
void printField(const char* str) {
while (*str != ' ' && *str != '\0') {
std::cout << *str++;
}
}
int main() {
// Кодът е написан, допускайки че "end" е единствената
// възможна дума, обозначаваща край.
// Как може да се пренапише, така че да можем да си
// изберем произволен низ, обозначаващ край?
unsigned allocated = 8, size = 0;
char* text = new char[allocated];
std::cin.get(text[size++]);
std::cin.get(text[size++]);
std::cin.get(text[size++]);
char curr;
while (!strneq(text + size - 3, "end", 3)) {
std::cin.get(curr);
text[size++] = curr;
// Реоразмеряване
if (size >= allocated) {
allocated *= 2;
char* newSentenceArray = new char[allocated];
for (unsigned i = 0; i < size; i++)
newSentenceArray[i] = text[i];
delete[] text;
text = newSentenceArray;
}
}
text[size] = '\0';
// Обикаляме отзад-напред. В момента в който стигнем началото на поле
// (а именно, не-шпация преди която имаме шпация), тогава изкарваме
// полето. Тоест започваме временно да се движим напред, докато не
// сме изразходили буквите, съставящи полето.
//
// Тази схема очевидно оставя полето от първата буква непринтирано.
bool prevNonSpace = false;
for (int i = size - 1; i >= 0; i--) {
if (text[i] != ' ') {
prevNonSpace = true;
continue;
}
if (prevNonSpace) {
printField(text + i + 1);
prevNonSpace = false;
}
std::cout << text[i];
}
printField(text);
std::cout << std::endl;
delete[] text;
return 0;
}
|
