1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
|
#ifndef _VECTOR
#define _VECTOR
class Vector {
double* numbers;
unsigned numbersCount;
unsigned numbersAlloc;
void free();
void copyFrom(const Vector& other);
public:
Vector();
~Vector();
Vector(const Vector& other);
Vector& operator=(const Vector& other);
Vector(Vector&& other);
Vector& operator=(Vector&& other);
unsigned GetCount() const;
const double* GetNumbers() const;
// Добра конвенция при бинарни (двуаргументни) оператори е да
// дефинираме като член-функции съответните _= оператори (+=, -=, ...)
// и след това да дефинираме _ опеарторите (+, -, ...) като нормални
// функции, които вътрешно използват _=
Vector& operator+=(const Vector& other);
Vector& operator-=(const Vector& other);
Vector& operator*=(double scalar);
double operator*=(const Vector& other);
Vector& operator^=(const Vector& other);
double operator&() const;
// Понеже предефинираме &, не можем да направим &vector, за да
// вземем указател от референция към обект. За нашите цели е нужно,
// затова си правим помощни методи които "реимплементират" същата логика.
Vector* ptr();
const Vector* ptr() const;
};
Vector operator+(const Vector& lhs, const Vector& rhs);
Vector operator-(const Vector& lhs, const Vector& rhs);
// Понеже лявия и десния аргумент се различават по тип,
// така поддържаме комутативност
Vector operator*(const Vector& lhs, double scalar);
Vector operator*(double scalar, const Vector& rhs);
double operator*(const Vector& lhs, const Vector& rhs);
Vector operator^(const Vector& lhs, const Vector& rhs);
bool operator||(const Vector& lhs, const Vector& rhs);
bool operator==(const Vector& lhs, const Vector& rhs);
bool operator!=(const Vector& lhs, const Vector& rhs);
#endif /* _VECTOR */
|
