diff options
1 files changed, 97 insertions, 59 deletions
| -rw-r--r-- | src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.md | 156 |
diff --git a/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.md b/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.md index fd9a780..cc1c649 100644 --- a/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.md +++ b/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.md @@ -7,13 +7,23 @@ 1. [УниБит](#section-3) 2. [НБУ](#section-4) 3. [Технически университет](#section-5) -3. [Има ли смисъл от висшето образование](#section-6) -4. [ФМИ](#section-7) - 1. [Влизане](#section-8) - 2. [Специалности](#section-9) - 3. [Следване и оцеляване](#section-) - 4. [Какво се учи](#section-) -5. [Въпреки това препоръчвам ФМИ!](#section-) +4. [ФМИ](#section-6) + 1. [Специалности](#section-7) + 2. [Влизане](#section-8) + 3. [Следване и оцеляване](#section-9) + 1. [Оценяване, влачене и повтаряне](#section-10) + 2. [Седмична заетост](#section-11) + 3. [Преподаватели](#section-12) + 4. [Избираеми дисциплини и работа](#section-13) + 4. [Какво се учи в КН2](#2) + 1. [Училищната математика<br>срещу университетската математика](#section-14) + 2. [Първи курс: М-то във ФМИ означава МатеМатика](#--) + 1. [Зимен семестър](#section-15) + 2. [Летен семестър](#section-16) + 3. [Втори курс: И-то във ФМИ означава математИка](#--1) + 1. [Зимен семестър](#section-17) + 2. [Летен семестър](#section-18) +5. [Има ли смисъл от следване във фми? ДА!](#section-19) Всеки гимназиален ученик, който се насочва към програмиране, рано или късно започва да мисли за висшето си образование. Мненията онлайн са разнообразни, някои твърдят че не е нужно, някои хвалят определени унивреситети, други пък изрично ги отричат. @@ -32,8 +42,8 @@ Накратко, в тази програма изучавах практически неща, няколкото главни типове програмирания, и към края се занимавах с разработване на софтуер на сравнитено индустриално ниво (или поне най-близкото до това). От цялата програма бях единствения от център София с пълно отличие. -От друга страна, математиката ми беше голяма слабост, още от сравнително малък. -Не бих казал, че някога съм бил безнадежден, но винаги ми е трябвало повечко помощ и на малкото олимпиади на които съм ходел, никога не съм минавал първия окръг. +От друга страна, математиката винаги ми е била голяма слабост, още от сравнително малък. +Не смятам, че някога съм бил напълно безнадежден, но винаги ми е трябвало повечко помощ и на малкото олимпиади на които съм ходел, никога не съм минавал първия окръг. И все пак, успях да вляза в Компютърни Науки (втори поток) на първо класиране, на 113то място от общо 115 места. На всичкото отгоре това беше по времето на Математика I и Математика II, значително по-трудни изпити от сегашната Математика, ама това също ще го обсъждаме. @@ -44,7 +54,7 @@ ## Университетите в България (София) Сега ще обсъдим какви са алтернативите на ФМИ, и защо те не са толкова добри. -В София има четири (смислени) университета, които предлагат някаква форма на софтуерно образование: ФМИ (тоест Софийски университет), [Нов Български Университет](https://nbu.bg/), [Техническия Университет](https://www.tu-sofia.bg/) и [Университет по Библеотекознание и Информационни технологии](https://www.unibit.bg/). +В София има четири (смислени) университета, които предлагат някаква форма на софтуерно образование: [Софийски университет](https://www.uni-sofia.bg/), [Нов Български Университет](https://nbu.bg/), [Техническия Университет](https://www.tu-sofia.bg/) и [Университет по Библеотекознание и Информационни технологии](https://www.unibit.bg/). Този пост ще бъде посветен на първата от тези опции, но все пак покрай приятели и колеги имам добра представа за другите опции. ### УниБит @@ -63,12 +73,12 @@ Преди година се е наложило да преместят един предмет от 2ри-3ти курс в 1ви, защото преподавателя напуснал и нямало кой да го замести. Ама по-големия проблем е че там изискваният са твърде ниски, дори най-големите мързели си минават предметите. -До голяма степен, ако сериозно се потрудиш, и не си правил абсолютно нищо през семестъра, най-трудните предмети се минават с максимум седмица учене. +До голяма степен, ако нищо не си правил цял семестър и сериозно се потрудиш, най-трудните предмети се минават с максимум седмица-две учене. Лесно се вижда, че като цяло материалът не е много голям и няма голямо задълбочаване. -Доколкото съм виждал, често хора се записват и си работят като програмисти в някоя компания. +Доколкото съм чувал, често хора се записват и си работят като програмисти в някоя компания. На работа научават всичко (даже и повече) от материала, който се преподава и само се явяват за изпити с минимална подготовка. -Допълнително съм чувал, макар че не успях да потвърдя със сигурност в сайта им, че когато работиш, компанията ти дава някакви точки, благодарение на които можеш да завършиш нормалния четиригодишен бакалавър за две години. +Допълнително ми е казвано, макар че не успях да потвърдя със сигурност в сайта им, че когато работиш, компанията ти дава някакви точки, благодарение на които можеш да завършиш нормалния четиригодишен бакалавър за две години. За тази дисциплина, НБУ се счита за място където си купуваш дипломата, почти всички студенти са много мързеливи, много несериозни и не научават много. @@ -84,10 +94,9 @@ > Завършил съм компютърни системи и технологии на немски в ТУ. Знам за какво иде реч и в българските факултети. > След като разбрах какво се изучава във ФМИ ме хвана яд, че не се бях записал там. -Също когато кандидаствах се разпространяваше за някакава преподавателка как по новините разказва колко е добре в ТУ, докато след това имаше запис как изпада в истерия покрай нещо сравнително дребно. +Също когато кандидаствах се разпространяваше видео за някакава преподавателка как по новините разказва колко е добре в ТУ, и директно след това имаше запис как изпада в истерия покрай нещо сравнително дребно. -Друг голям проблем там, е че често може да решат да не ти заверят книжката, което те форсира да повтаряш. -Чувал съм, че това се определя от това дали ходиш на лекции. +Друг голям проблем там, е че често може да решат да не ти заверят книжката за щяло и нещяло (чувал съм, че един голям фактор за това е присъствие на лекции), което те прецаква много, защото така не може да продължиш в следващия курс. ## ФМИ @@ -99,7 +108,7 @@ Допълнително имаш [Telerik Academy](https://www.telerikacademy.com/) и [SoftUni](https://softuni.bg/) (само искам да напомня, че **СофтУни не е университет**, макар и така да се казват) - две места които предлагат разнобразни програмистки и чисто практически курсове (и също дават сертификати). А и повечето програмисти нямат висше и са самоуки, тоест този път не е изобщо странен, даже е най-често следвания. -Финалното ми мнение се намира [най-долу](#section-), но едон такова решение трябва да се вземе с възможно най-много информация. +Финалното ми мнение се намира [най-долу](#section-19), но едон такова решение трябва да се вземе с възможно най-много информация. ### Специалности @@ -108,16 +117,16 @@ От тях, най-желани са компютърни науки и софтуерно инженерство (тези ще наричам "хубавите" специалности). В информатика се влизаше много лесно, там балът беше [безнадеждно нисък](./balove-2021.html), обаче следването е най-трудно от всички останали дисциплини. -Късането е брутално, особено първи курс: по Алгебра 1 от към 200 човека (това включваше и минали години май) само един човек е *допуснат* до изпит (ама си го мина де). +Късането е брутално, особено първи курс: по Алгебра 1 от към 200 човека (това включваше и минали години май) само един човек беше *допуснат* до изпит (ама си го мина де). По дискретни структури бяха повече, цели 10тима човека. -Общо от 1ви курс преминаха успешно 20-30 човека във 2ри курс (за да минеш не е нужно всички изпити да си минал, ама детайли [по-късно](#section-)). +Общо от 1ви курс преминаха успешно 20-30 човека във 2ри курс (за да минеш не е нужно всички изпити да си минал, ама детайли [по-късно](#section-10)). Има няколко прични за това: - от една страна бала като е най-нисък, хората с най-ниски умения по математика се намират там, така че успехите ще са най-ниски, - от друга страна има и преподаватели които са прекомерно неадекватни като изпитване и преподаване. Информационни системи от своя страна сякаш се занимава повече с бази данни и проектиране на информационни системи[^inf-sistemi], не толкова чисто програмиране и нещата около него. -Признавам, че не съм чувал много за тях, ама балът изглежда да е нисичък и следването да е най-лесно от 4те специалности. +Признавам, че не съм чувал много за тях, ама балът не изглежда да е много висок (мисля че е по-висок от информатика) и мисля, че следването е най-лесно от 4те специалности. Сега, компютърни науки и софтуерно инженерство. Понеже в КН има много хора, студентите се разделят на два потока: всеки поток учи по същата програма, обаче при повечето предмети преподавателите са напълно различни. @@ -129,13 +138,13 @@ По всички предмети, поне за 1ви курс, повечето студенти минават, но цената за това е, че знаят по-малко. КН1 е доста по-близко до СИ, като ниво на образование и изисквания, ама пак сякаш е една идея по-добре. -Само по Алгебра 1 и Геометрия минават към 20-30 човека от първия път, по останалото си минават повечето. +Само по Алгебра 1 и Геометрия минават към 20-30 човека от първия път, по останалите си минават повечето. Макар че сравнително непланирано им сложиха доста взискателни преподаватели през 2ри курс, не знам дали те ще останат в бъдещи години, така че разликата между КН1 и КН2 може да се стопи. КН2 вече е доста по-трудно, тук ежегодно по Диференциално и интегрално смятане минават 20-30 човека, а по Дискретни структури минават по 10тина. Напомням, че аз влязох тук. Приблизително 56%[^minali-1-kurs] от редовните студенти (които не повтарят) успешно минаха (минахме ;)) към втори курс. -Иначе имам впечатлението, че най-умните и умелите хора измежду компютърни науки и софтуерно инженерство се намират тук, макар че това малко зависи от випуска, понеже всяка година кандидатстват различни хора с различни умения, различни амбиции и различни желания за дисциплини. +Иначе имам впечатлението, че най-умните и умелите хора измежду компютърни науки и софтуерно инженерство се намират тук, макар че това зависи от випуска: няма гаранция, че един много умен кандидат-студент ще реши да се запише за КН (и ще попадне в КН2). Като обобщение, това са дисциплините подредени от най-трудна за минаване към най-лесна: @@ -143,7 +152,7 @@ Не препоръчвам, ако не си много издържлив и КН и СИ не са се получили. 2. **Компютърни науки, 2ри поток**: трудно, но като цяло е сравнителон основателно (пак на моменти е малко нечестно, но не толкова колкото при информатика), нивото просто е високо. Поне от моя випуск, повечето от най-добрите се намират тук. - Ако си представим, че има някакво перфектно ниво на обучение, където е трудно, но и напълно честно, бих казал че КН2 се намира малко над това ниво. + Ако си представим, че има някакво перфектно ниво на обучение, където не е твърде лесно, но и не е твърде трудно, бих казал че КН2 се намира малко над това ниво. 3. **Компютърни науки, 1ви поток**: малко по-лесно от КН2, но с малко понижаване на качеството. Има добро количество материал, което в КН2 ти е набито в главата, докато при КН1 си го забравил след лятната ваканция (не че това не важи в обратната посока, но в КН2 ни вкарват повече неща в умовете). В сравнение с перфектното ниво, КН1 е малко под него. @@ -152,10 +161,10 @@ 4. **Софтуерно инженерство**: забележимо по-лесно от компютърни науки, повечето хора по повечето дисциплини минават без твърде много проблеми. Ама нивото също спада забележително, макар и бала да е най-висок. Както споменах, при компютърни науки е по-добре, ама нивото на СИ пак е сравнително ок. -5. **Информационни системи**: нисичък бал и сравнително лесничко, но не е супер развиващо за програмисти. - Не бих препоръчал. +5. **Информационни системи**: нисичък бал и сравнително лесно, но не ми изглежда да е супер развиващо за програмисти. + Не бих препоръчал, освен ако алтернативата не е информатика. -Трябва да напомня, че под лесно имам предвид, че се налага сравнително редовно учене, не е като лесно в НБУ, където мързелуваш цял семестър, правиш един калпав проект за седмица и минаваш. +Трябва да напомня, че под лесно имам предвид, че се налага полу-редовно учене, не е като лесно в НБУ, където мързелуваш цял семестър, правиш един калпав проект за седмица и минаваш. Също по някои предмети преподавателите са едни и същи всяка година, по други не, тоест колко са сложни дадени предмети и специалности зависи от годината. ### Влизане @@ -192,7 +201,7 @@ Семинари са нещо по средата, където пак се упражняваш, обаче учиш и нещо отгоре, най-често някакви методи за решение на задачи. Примерно по някой предмет по програмиране, лекциите ще изнасят някаква суха теория за самия начин на програмиране, семинарите ще обяснят горе-долу тези неща, като ги показват с писане на код и на практикума вече сам плучаваш задачи и пишеш код (с помощ от асистента ако е нужна). -Ама практикуми и семинарни упражнения са кажи-речи едно и също нещо, освен ако нямаш и двете едновременно. +Ама практикуми и семинарни упражнения са кажи-речи едно и също нещо, когато имаш само едно от двете по програма. В учебните планове, под седмична заетост, стойностите са във формата "часове лекции на седмица + часове семинарни упражнения на седмица + часове практикуми на седмица". @@ -208,11 +217,10 @@ Обаче почти винаги **ако изкараш двойка на някой от изпитите през сесията, цялата ти оценка за предмета става двойка!** Когато не си минал един предмет, ти го "влачиш". -За всеки предмет имаш две дати през академичната година, през които може да го вземеш: редовната сесията след семестър (тоест когато по принцип се изпитват хора по този предмет) и поправителната сесия, която се случва във втората половина от август. -По принцип имаш и ликвидационна сесия, ама нейната цел е ако два изпита през поправителната сесия ти се препокриват, през поправителната да отидеш на единия и на ликвидационната ще може да отидеш на другия. -Ама това важи само когато преподавателя реши да я организира и когато предоставиш някаква декларация, че си ходил на едини и другия се препокрива. +За всеки предмет имаш две дати през академичната година, през които може да го вземеш: редовната сесията след семестър (тоест когато по принцип се изпитват хора по този предмет) и поправителната сесия, която се случва във втората половина от август[^september]. +По принцип имаш и ликвидационна сесия, ама идеята е, ако два изпита през поправителната сесия ти се препокриват, през поправителната да отидеш на единия и на ликвидационната да може да отидеш на другия (трябва да подадеш документ, че това си направил, не можеш да отложиш изпити ей така). -Можеш да преминеш към следващия курс (клас) без проблеми ако влачиш максимум 3 предмета от годината (тоест и на поправителната сесия не си успял да си ги вземеш). +Можеш да преминеш към следващия курс без проблеми ако влачиш максимум 3 предмета от годината. Ако влачиш 4 предмета става малко условно, подаваш като декларация в която се обясняваш защо не си ги минал, ама в повечето ситуации те пускат в следващия курс (освен ако не си минал две двойки близки предмети). Вече ако влачиш 5 предмета или повече повтаряш учебната година. При повтаряне си запазваш резултата от взетите предмети (които си минал с поне 3ка), обаче при предметите които не си минал, всички оценки се забравят и почваш от нулата (освен ако преподавателя не е казал друго). @@ -222,6 +230,9 @@ Обаче, когато дойде време да ме запишат за трети курс и все още не съм минал този предмет, той ще се зачита за два неминати предмета. Аналогично, като дойде време да ме запишат за четвърти курс, той би се зачитал като три неминати предмета. +Общо казано, изпитването не е много на често, имаш време за подготовка доста, обаче може да е сравнително трудно. +За да повтаряш трябва да не си се справил с добро количество предмети (първи курс имаш общо 8 предмета, възможно е полоината да не ги минеш и да продължиш напред). + #### Седмична заетост Учебните занятия се случват от понеделник до петък, от най-рано 8 часа до най-късно 19 часа (макар че поняга упражнения се избутват и до по-късно, към 21 часа, ако студентите са съгласни). @@ -240,6 +251,12 @@ #### Преподаватели Лекторите са главните преподаватели по дадения предмет. +Те определят целия материал за дисциплината, формирането на оценката и избират асистенти за упражнения. + +Една голяма разлика с училище е, че когато лектор е решил нещо, то си стои. +Изпитите са тези, които е определил в началото на семестъра, ако не ти достига нещо за оценка, няма индивидуални допълнителни изпитвания, колкото да го изкараш. +Разбира се, може да спориш, че работата ти на даден изпит трябва да носи по-висока оценка, или пък преподавателя да ти даде допълнителна задача на устен/теоретичен изпит. +Обаче няма ги шашмите, където те изпитват допълнително за втори-трети път или правиш някакви допълнителни проекти. #### Избираеми дисциплини и работа @@ -253,13 +270,16 @@ Материалът е нещо напълно ново, не само като изучавани неща, ами и като концепции и модел на учене. -### Какво се учи в компютърни науки +Ама каквото и да си говорим, **най-доброто обучение се намира в избираемите дисциплини!** +Не е задължително да си доцент или професор, за да направиш избираема, и може да я направиш както си искаш. +Има много такива, които се водят от бивши студенти на ФМИ, които сега работят в големи компании, и предоставят супер практично и готино обучение. +За някои неща даже не можеш да намериш в България курсове, като [Реализация на езици за програмиране](https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/uGI4XDReO3WoUok), където се разглежда как се правят компилатори или [Употреба и скриптиране на Vim](https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/v2v4WlP2GdDbWtb), където подробно се обглежда един от най-добрите текстови редактори някога създавани. -Няма да споменавам имена, разписите за моя випуск си стоят на сайта, който токова се интересува да се порови. +### Какво се учи в КН2 -Важно е да спомена, че всеки лектор изцяло дефинира материалът, който ще се изучава, и форматът на изпитване. +Важно е да напомня, че всеки лектор изцяло дефинира материалът, който ще се изучава, и форматът на изпитване. Разбира се, неговите решения са прегледани от някаква комисия, но главния ефект е, че за един и същ предмет, различни преподаватели имат колосално различни изисквания и може да има огромни разлики в преподадения материал. -Като цяло няма да казвам имена на лектори и асистенти, освен ако не е за хвалба, обаче ако си много любопитен, в разписа на сайта на ФМИ си пише имена срещу всеки предмет. +Няма да споменавам имена, разписите за моя випуск си стоят на сайта, който токова се интересува да се порови. Преди да задълбая във всички предмети (до втори курс включително, понеже за момента до тук съм стигнал), искам малко да поговоря за математика. @@ -273,22 +293,22 @@ Истинската математика се занимава с твърдения и доказателства върху определени аксиоми. Аксиомите са неща, които приемаме за верни без обосновка, това е ясно, но в математиката аксиомите са много по-основни и по-общи. Твърденията са неща, които казваме че са вярни за дадена конструкция, тоест за нещо, което си измислим (и което не противоречи на аксиомите). -Конструкция е ключова дума, понеже не строим (повечето) твърдения директно върху аксиомите, а сътворяваме с въображение някакъв обект, нещо с някакви свойства и после доказваме, чисто формално и прецизно със стриктно определени уреди, че дадения обект прави това, което мислим че прави. +Конструкция е ключова дума, понеже сътворяваме с въображение някакъв обект, нещо с някакви свойства и после доказваме, чисто формално и прецизно със стриктно определени уреди, че дадения обект прави това, което искаме. -Трудно ми е да дам лесен пример, понеже това е напълно нова концепция, но ще пробваме следното: нека да разгледаме множества. +Трудно ми е да дам лесен пример, понеже нищо в училище не може и да се сравнява, но нека да пробваме следното: нека да разгледаме множества. Множество е просто някаква колекция от елементи[^def-set], представи си кутия с някакви предмети в нея. -Аз твърдя, че празното множество, тоест една празна кутия, е елемент на друго празно множество, тоест че празната кутия се съдържа в кутия, която е празна. +Аз твърдя, че едно празно множество е елемент на друго празно множество, тоест че една празната кутия се съдържа в друга празна кутия. Това е очевидно грешно[^axiom-of-choice], нашето доказателство е, че щом кутията е празна, то по дефиниция няма елементи, следователно няма как да има друга кутия в нея. Ето: конструкция, твърдение и доказателство, доста елементано и очевидно, но все пак се опитвам да не навлизам в детайли, а и в математиката има такива резултати, които не са хич очевидни. -Също, доказателството, че нещо не е вярно може би изглежда безполезно, но твърдението лесно може да се формулира така че да описва нещо, което е вярно: в едно празно множество не се съдържат други празни множества. +Също, доказателството, че нещо не е вярно може би изглежда безполезно, но някои от [най-големите теореми на математиката са формулиране така](https://en.wikipedia.org/wiki/Fermat%27s_Last_Theorem). Сега вече ще обсъдим конкретно изучаваните предмети в детайл. #### Първи курс: М-то във ФМИ означава МатеМатика Първи курс е най-трудния курс и е най-тежък като математика. -Обаче въпреки всичко, тази математика си има употребите и е есенциален фундамент за много други неща. +Въпреки всичко, тази математика си има употребите и е есенциален фундамент за много други неща. ##### Зимен семестър @@ -302,8 +322,8 @@ **Диференциално и интегрално смятане 1**: с други думи, реален анализ. Главно разглеждаме свойства и операции върху функции и редици числа. -В училище учим производни, разговорно казано глаголът да правиш производни може да се нарече "производиране", обаче терминът е диференциране. -Интегрирането е обраното действие на диференцирането, от някаква производна как ще намериш функция, която се превръща в тази производна. +В училище учим производни; глаголът да правиш производни разговорно може да се нарече "производиране", обаче терминът е диференциране. +Интегрирането е обраното действие на диференцирането, тоест намирането на функция, имайки само нейната производна. Неговата употреба е малко по-изолирана, но е много полезно за анализ на алгоритми и разглеждане на "аналогови" данни (примерно радиокомуникация, wifi). Упражненията, особено при правилната асистентка, са много добри, лекционните записки са солидни. @@ -312,12 +332,13 @@ Като цяло просто изискванията са високи, иначе екипа са готини и бих казал, че оценяването е честно. **Дискретни структори**: този предмет е малко смесица от три предмета - булева алгебра, увод в теория на множествата, комбинаторика и теория на графите. -От всичките математики, това е може би най-важната. +От всичките математики, това е може би най-важната за програмиране. В определен смисъл на думата, ДИС се занимава с безкрайно много и безкрайно малки елементи: на една функция може да и подадеш числото 1, но и 1.1, и 1.11 и так. нат., без проблем. Обаче ДСТР разглежда дискретни обекти, тоест някакъв краен брой конкретни неща. - Булевата алгебра е малка, тя много се ползва в булеви изрази при условия в код. -- За теория на множествата съм написал увод, защото истинския предмет става много странен, но се занимава точно с обекта за който говорехме по-рано: множества. + Формално дефинираме логически изрази и разглеждаме техни свойства. +- Класифицарл съм теория на множествата като увод, защото истинския предмет става много странен (има си избираема за това), но се занимава точно с обекта за който говорехме по-рано: множества. Тяхното приложение е вездесъщо, не само в математиката, а и в програмирането. - Комбинаториката се занимава с бройка възможности, нейното приложение пак е свързано с разглеждане на алгоритми и се използва за доста резултати в теория на графите. - Най-общо, граф е съвкупност от елементи и връзки между тях. @@ -331,8 +352,15 @@ Бих казал че при този предмет се появяват нечестности или прекомерно високи изисквания на моменти, но се минава. **Увод в програмирането**, неговото значение трябва да е очевидно. -Изучава се C++, макар и някои неща да са напрвени/да се преподават по не твърде добри начини. -Аз имам твърде силни мнения по този предмет, затова ще се въздържа да казвам твърде много, но според мен има някои големи пропуски. +Изучава се C++, макар и някои неща да не са напрвени по най-добрите начини. +Налага се да знаеш и ползваш точно нещата, които ти се преподават и нищо друго. +Не бих казал, че е лошо направен, има някакво основание за тази методика, обаче някои неща се разглеждат твърде формално и програмирането не се изучава като динамичен предмет, в който може да решиш пробеми по много начини, а като задача по математика, където се изисква определено решение. + +Студентите си го научиха де, въпреки всичко не е като да не научаваш нищо, но имам някои силни възражения. +Имало е ситуации, където човек си пише кода, самото решение работи коректно, обаче не направено както преподавателите искат и затова губиш всички точки по задачата. +Ако подвиеш опашка и правиш това, което искат от тебе, предмета не се минава много трудно, макар че ако на някое контролно имаш двойка, на теория може да ти направят проблем. + +Лекциите са слабото място на този предмет, семинари и практикуми са (при правилните хора) на много високо ниво. ##### Летен семестър @@ -359,7 +387,8 @@ **Обектно ориентирано програмиране**: това е най-популярният начин/парадигма за програмиране. Обект е групиране на данни с функциите върху тях, като са изпълнени [няколко свойства](https://en.wikipedia.org/wiki/Object-oriented_design#Object-oriented_concepts). Кажи-речи всяка компания и всеки модерен програмен език, който се използва в индустрията, поддръжа ООП. -Сега, за самото ниво на преподаване, продължава същото ми мнение като на УП. + +Екипът е същия като при УП, така че общото ми мнение е същото, макар че при ООП ситуацията е може би една идея по-релаксирана. #### Втори курс: И-то във ФМИ означава математИка @@ -390,13 +419,16 @@ Занимаваме се с някои много важни структури от данни, като стек и опашка, и разглеждаме алгоритми върху тях. Супер важно за всеки програмист. +Екипът пак е същия, както при УП и ООП, така че мението ми продължава, но тук поне изискванията за писане на код са по-основателни. +Все пак разглеждаме конкретни структори от данни и алгоритми, ако не ги ползваш в решенията на задачи, малко би се обесмислила цялата история. + **Функционално програмиране**: втората най-използвана парадигма след ООП. Идеята е, че разглеждаме всичко като функции, във всеки момент една функция връща нещо или приема нещо и никъде не пазим състояния. Тоест, една стойност се намира или като аргумент или като върната стойност. Също супер важно да се знае и може. -Лекционните презентации са доста добре, но асистентите са най-голямата сила на предмета. -Минаването не е трудно, само трябва да посвикнеш с този тип писане на код. +Лекционните презентации стават, но асистентите са най-голямата сила на предмета. +Минаването не е трудно и теорията не е много сложна. ##### Летен семестър @@ -406,7 +438,7 @@ Може би звучи странно, но е една от [най-интересните и шантави математики](https://www.youtube.com/watch?v=mH0oCDa74tE). Криптографията се основава на нея и има употреби в теория на графите. -Екипът и нивото е същото като при Алгебра 1, така че нямам оплаквания. +Екипът същия като при Алгебра 1, така че нямам оплаквания. Макар че този път няма седмични задачи - ура! **Дизайн и анализ на алгоритми**: също едно име, което обяснява себе си. @@ -431,8 +463,9 @@ Абсолютно всичко свързано с интернет и мрежите, от протоколи до методи за маршрутизация. Като КАРХ не е от най-полезните за ежедневието, но е много важен фундамент. -Лектора също е готин и задачите за упражнения са супер готини. +Този лектор също го харесвам и задачите за упражнения са супер готини. Както и по други предмети, лектора не иска да ни прецаква, затова минаването не е проблем. +Даже бих казал, че е твърде лесно. **Операционни системи**: може би най-важния не-математически предмет, ако беше направен свестно. Имам много силно мнение за него, като цяло предмета се свежда до 70% менижиране на процеси, 20% менижиране на памет и 10% случайни неща. @@ -444,18 +477,22 @@ Какво виждаш, има хубави неща във ФМИ, но има и някои които не са толкова добри. Общото ми впечатление е, че за математика имат най-силни хора, обаче някои от тях са твърде взискателни. -По програмистките неща пък екипите са твърде меки и според мен можеха по-вече да изискват от нас. +По програмистките неща, или при екипите има проблеми, или самите предмети не са толкова взискателни. +Не бих казал, че се учат стари неща, които не са релевантни, но за най-новите технологии трябва да се обърнеш към избираеми. Обучението е далеч от перфектно, обаче каквото и да си говорим, обучението никъде не е перфектно. -Бих казал, че може да се намери и [много по-ниско качество за по-голяма цена](https://kleopetrov.me/2017/01/31/return-return-and-how-to-breack-it/). -Главните причини, за които бих препоръчал ФМИ са: +Бих казал, че качеството на курсове също [може да бъде много по-ниско](https://kleopetrov.me/2017/01/31/return-return-and-how-to-breack-it/). +Това е много голяма тема, обаче въпреки че не учим най-новите и използваемите неща, основите с които излизаш ти позволяват да научиш новите технологии значително по-бързо и в значително по-голяма дълбочина. +Колкото и да не се харесва, математиката е в основата на всички кътчета от компютрите. +Разбира се, има пре достатъчно работа, която не изисква и елементарно събиране да знаеш, но ако се стремиш нагоре, математиката е нужна. + +Ама, преподаването не е единствената причина защо бих препоръчал ФМИ: -1. Колегите, хората които влизат са много готини и ако се постараеш ще се запознаеш с много добри приятели -2. Математиката доста се проуска от компютърджии, обаче е ужасно важна за много неща, ако искаш да задълбочиш. -3. Студенстването си е веднъж в живота изживяване, все пак характера става по-издържлив когато те скъсат по няколко изпита, за които си учил много. -4. Каквото и да си говорим, ФМИ е доста респектирано учебно заведение, макар и диплома за един програмист да не е задължителна, със сигурност ще помогне значително. +1. Колегите, които влизат са много готини и ако се постараеш ще се запознаеш с много добри приятели +2. Студенстването като изживяване е веднъж в живота, все пак характера става по-издържлив когато те скъсат по няколко изпита, за които си учил много. +3. Каквото и да си говорим, ФМИ е доста респектирано учебно заведение, макар и диплома за един програмист да не е задължителна, със сигурност ще помогне значително. -Но дори това, лично според мен, **по-добре да следваш една година във ФМИ и да се откажеш, отколкото да следваш 4 години в НБУ или 6 в УниБит!** +И даже бих агрументирал, че е **по-добре да следваш една година във ФМИ и да се откажеш, отколкото да следваш 4 години и да завършиш в който и да е друг университет!** [^inf-sistemi]: Признавам, за тази инфомация използвах [това мнение от форум](https://forums.bgdev.org/index.php?showtopic=34217&st=0&#entry255351), никой не обсъжда ИС. [^mat-i-ii]: Макар че това не е много добра причина за смяна на изпитването, понеже схемата с два такива изпита (единия стандартен и другия с малко задачи, но с пълни решения) си е държала още от времето на комунизма. Моето предположение за тази промяна, е че новата система е влошила качеството на обучение твърде много и искат минималните оценки за влизане се повишават обратно към околността на 6ца, но това вече са мои си конспирации. @@ -465,5 +502,6 @@ [^visoki-iziskvaniq]: Доколкото съм чувал, тази схема е била валидна до към 2014, поне за специалности като компютърни науки и софтуерно инженерство. Сякаш малко след това баловете на всичко започват яко да падат, ама такива статистики вече хептен ги няма публично. Единствената така информация имат кандидат-студенти, и то за своята година в която влизат, и не се познавам с достатъчно хора, за да разпитвам. [^2022-kandidati]: Както за 2021, пак трябваше да се ровя, но намерих разпределението по зали за [единствената изпитна сесия по Математика](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/266692/1750342/version/1/file/2022-04-03_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.pdf) през 2022 (също архивирано в [archive.org](https://web.archive.org/)). [^2023-kandidati]: Както за 2021, пак имаше ровене, но намерих разпределението по зали за [първата изпитна сесия по Математика](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/285793/1865079/version/1/file/2023-04-02_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%E2%80%93%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB.pdf) и [втората изпитна сесия по математика](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/290157/1891849/version/1/file/2023-06-11_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.pdf) (както винаги, налични в [archive.org](https://web.archive.org/)). На първата са се явили 979 и 875 на втората. +[^september]: Разговорно на поправителната сесия им викаме септември, макар и само един-два дена от нея да са в този месец. Причината е, че просто до преди няколко години наистина е била през септември, но са я изместили назад. Защо са я изместили, не знам. [^def-set]: Формално няма дефиниция на множество, понеже става малко бездънно: какво е множество, еми колекция от елементи, какво е колекция от елементи, еми съвкупоност от елементи, какво е съвкупност, еми множество от елементи. Формално казваме, че множество е първично понятие, тоест че няма дефиниция и се надяваме, че читателя схваща за какво се говори. [^axiom-of-choice]: В интерес на истината, това със сигурност е вярно само когато приемаме [аксиомата за избора](https://en.wikipedia.org/wiki/Axiom_of_choice), ако не я приемем, тогава доооста неща стават супер неинтуитивни и изглеждат грешни, обаче чисто формално и математически са вярни. |