diff options
1 files changed, 4 insertions, 6 deletions
| -rw-r--r-- | src/teaching/oop-2023/week1/good-software.du | 10 |
diff --git a/src/teaching/oop-2023/week1/good-software.du b/src/teaching/oop-2023/week1/good-software.du index ce36c28..94bf593 100644 --- a/src/teaching/oop-2023/week1/good-software.du +++ b/src/teaching/oop-2023/week1/good-software.du @@ -404,14 +404,11 @@ for (int i = 0; i < rows; i++) { При добрия вариант, получаваме нова информация, че това запълване се случва понеже ще подаваме към някаква си `[functionX]`, и че евентуално може да има други функции, при които празни клетки може да не се обозначават с `['\0']`. В лошия можем да стигнем до същото заключение като погледнем самия код. -<!-- -\n +:comment Всичко това е много хубаво, обаче цитирайки Дийкстра, малки изолирани примери не са достатъчни: - - -:middle +:middle_slide .quote For practical reasons, the demonstration programs must be small, many times smaller than the "life-size programs" I have in mind. My basic problem is that precisely this difference in scale is one of the major sources of our difficulties in programming! @@ -424,7 +421,8 @@ for (int i = 0; i < rows; i++) { Окуражавам ви да разгледате решенията, да ги сравните с вашите и поне да придобиете някаква интуиция за нещата. Така да мислиш не е лесно, отнема време и усилия. ---> + + Умението да разрешиш един проблем *[не те]* прави добър програмист, да го разрешиш по четим, разширяем, лесен, ефикасен, ... начин *[те]* прави добър програмист. |