diff options
1 files changed, 91 insertions, 113 deletions
| -rw-r--r-- | src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.du | 204 |
diff --git a/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.du b/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.du index ec2f9b8..3b2269a 100644 --- a/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.du +++ b/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.du @@ -1,46 +1,46 @@ -# ФМИ и висшето образование в програмистката индустрия +'def title ФМИ и висшето образование в програмистката индустрия +'def desc Сравнение на различни български университети с ФМИ, разглеждане на предметите във ФМИ и общо мнение за факултета -'define expected-reading 39 min -'define created 12 July 2023 -'define edited 14 July 2023 -[$pagenav] +# {title} + +{pagenav 39 min;12 July 2023;14 July 2023} :contents :numbered -1. [url #section-2 Кой съм аз] -2. [url #section-3 Университетите в България (София)] +1. {uhref Кой съм аз} +2. {uhref Университетите в България (София)} .numbered - 1. [url #section-4 УниБит] - 2. [url #section-5 НБУ] - 3. [url #section-6 Технически университет] + 1. {uhref УниБит} + 2. {uhref НБУ} + 3. {uhref Технически университет} -4. [url #section-7 ФМИ] +4. {uhref ФМИ} :numbered - 1. [url #section-8 Специалности] - 2. [url #section-9 Влизане] - 3. [url #section-10 Следване и оцеляване] + 1. {uhref Специалности} + 2. {uhref Влизане} + 3. {uhref Следване и оцеляване} .numbered - 1. [url #section-11 Оценяване, влачене и повтаряне] - 2. [url #section-12 Седмична заетост] - 3. [url #section-13 Преподаватели] - 4. [url #section-14 Избираеми дисциплини и работа] + 1. {uhref Оценяване, влачене и повтаряне} + 2. {uhref Седмична заетост} + 3. {uhref Преподаватели} + 4. {uhref Избираеми дисциплини и работа} - 4. [url #-2 Какво се учи в КН2] + 4. {uhref Какво се учи в КН2} :numbered - 1. [url #section-15 Училищната математика\nсрещу университетската математика] - 2. [url #section-16 Първи курс: М-то във ФМИ означава МатеМатика] + 1. {uhref Училищната математика\nсрещу университетската математика} + 2. {uhref Първи курс: М-то във ФМИ означава МатеМатика} .numbered - 1. [url #section-17 Зимен семестър] - 2. [url #section-18 Летен семестър] + 1. {uhref Зимен семестър} + 2. {uhref Летен семестър} - 3. [url #section-19 Втори курс: И-то във ФМИ означава математИка] + 3. {uhref Втори курс: И-то във ФМИ означава математИка} .numbered - 1. [url #section-20 Зимен семестър] - 2. [url #section-21 Летен семестър] + 1. {uhref Зимен семестър} + 2. {uhref Летен семестър} -5. [url #section-22 Има ли смисъл от следване във фми? ДА!] +5. {uhref Има ли смисъл от следване във фми? ДА!} @@ -49,15 +49,15 @@ И цялата тази дискусия се намира в постове от преди 5-10 години... Аз вече съм следвал 2 години в университет, плюс това имам сериозен опит от преди това. -Макар и този блогпост да е главно за [url https://www.fmi.uni-sofia.bg/ Факултета по Математика и Информатика] към [url https://www.uni-sofia.bg/index.php Софийски Университет], по-общата ми цел е да споделя всичко , което знам свързано с образованието в индустрията. +Макар и този блогпост да е главно за {url Факултета по Математика и Информатика;https://www.fmi.uni-sofia.bg/} към {url Софийски Университет;https://www.uni-sofia.bg/index.php}, по-общата ми цел е да споделя всичко , което знам свързано с образованието в индустрията. -Бърза бележка: всичко казано [=важи за моя випуск=], с времето нещата се изменят и може повечето информация тук да бъде [=остаряла=]. -Допълнително, [url ./balove-2021.html тук] имам изкарани баловете във ФМИ (на СУ) за 2021 година. +Бърза бележка: всичко казано {b важи за моя випуск}, с времето нещата се изменят и може повечето информация тук да бъде {b остаряла}. +Допълнително, {url тук;./balove-2021.html} имам изкарани баловете във ФМИ (на СУ) за 2021 година. ## Кой съм аз Този блогпост няма да бъде напълно неутрален и ще включва моето мнение, затова е добре да знаеш от къде идва моята гледна точка. -Завършил съм [url https://www.feg.bg/ 9 Френска езикова гимназия], обаче едновременно от 10 до 12 клас участвах интензивно в националната програма [url https://it-kariera.mon.bg/e-learning/ ИТ-кариера]. +Завършил съм {url 9 Френска езикова гимназия;https://www.feg.bg/}, обаче едновременно от 10 до 12 клас участвах интензивно в националната програма {url ИТ-кариера;https://it-kariera.mon.bg/e-learning/}. Накратко, в тази програма изучавах практически неща, главните няколко типове програмирания, и към края се занимавах с разработване на софтуер на сравнително индустриално ниво (или поне най-близкото до това). От цялата програма бях единствения от център София с пълно отличие. @@ -73,7 +73,7 @@ ## Университетите в България (София) Сега ще обсъдим какви са алтернативите на ФМИ, и защо те не са толкова добри. -В София има четири (смислени) университета, които предлагат някаква форма на софтуерно образование: [url https://www.uni-sofia.bg/ Софийски университет], [url https://nbu.bg/ Нов Български Университет], [url https://www.tu-sofia.bg/ Техническия Университет] и [url https://www.unibit.bg/ Университет по Библеотекознание и Информационни технологии]. +В София има четири (смислени) университета, които предлагат някаква форма на софтуерно образование: {url Софийски университет;https://www.uni-sofia.bg/}, {url Нов Български Университет;https://nbu.bg/}, {url Техническия Университет;https://www.tu-sofia.bg/} и {url Университет по Библеотекознание и Информационни технологии;https://www.unibit.bg/}. Този пост ще бъде посветен на първата от тези опции, но все пак покрай приятели и колеги имам добра представа за другите опции. ### УниБит @@ -103,14 +103,12 @@ ### Технически университет -Не съм чувал много, но техническият университет се занимава повече с инженерство, така че [url https://tu-sofia.bg/uplan/%D0%A4%D0%9A%D0%A1%D0%A2/%D0%91%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80/FKSU_UPlan_BCSCe_zadochno.pdf се учат не толкова свързани предмети], като физика, проектиране и електротехника. -[url https://old.reddit.com/r/bulgaria/comments/tqy9l4/%D1%84%D0%BC%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D1%82%D1%83/ Доколкото виждам онлайн, мненията не са позитивни]: +Не съм чувал много, но техническият университет се занимава повече с инженерство, така че {url се учат не толкова свързани предмети;https://tu-sofia.bg/uplan/%D0%A4%D0%9A%D0%A1%D0%A2/%D0%91%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80/FKSU_UPlan_BCSCe_zadochno.pdf}, като физика, проектиране и електротехника. +{url Доколкото виждам онлайн, мненията не са позитивни;https://old.reddit.com/r/bulgaria/comments/tqy9l4/%D1%84%D0%BC%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D1%82%D1%83/}: .quote За IT ТУ е абсолютна загуба на време - редовно ми идват стажанти от там. Ако не са се занимавали с програмиране от преди това, почваме от 0 -\n - .quote Завършил съм компютърни системи и технологии на немски в ТУ. Знам за какво иде реч и в българските факултети. След като разбрах какво се изучава във ФМИ ме хвана яд, че не се бях записал там. @@ -126,10 +124,10 @@ Във ФМИ много от предметите са математики и програмиранията се говори, че не са много добре. Онлайн има стотици часове материали и курсове, повечето от които са безплатни, на всяка тема свързана с програмиране. -Допълнително имаш [url https://www.telerikacademy.com/ Telerik Academy] и [url https://softuni.bg/ SoftUni] (само искам да напомня, че [=СофтУни не е университет=], макар и така да се казват) - две места които предлагат разнообразни програмистки и чисто практически курсове (и също дават сертификати). +Допълнително имаш {url Telerik Academy;https://www.telerikacademy.com/} и {url SoftUni;https://softuni.bg/} (само искам да напомня, че {b СофтУни не е университет}, макар и така да се казват) - две места които предлагат разнообразни програмистки и чисто практически курсове (и също дават сертификати). А и повечето програмисти нямат висше и са самоуки, тоест този път не е изобщо странен, даже е най-често следвания. -Финалното ми мнение се намира [url #section-19 най-долу], но един такова решение трябва да се вземе с възможно най-много информация. +Финалното ми мнение се намира {url най-долу;#section-19}, но един такова решение трябва да се вземе с възможно най-много информация. ### Специалности @@ -137,18 +135,16 @@ Технически всяка се занимава с различни неща, но на практика всички влезли искат да са програмисти. От тях, най-желани са компютърни науки и софтуерно инженерство (тези ще наричам "хубавите" специалности). -В информатика се влизаше много лесно, там балът беше [url ./balove-2021.html безнадеждно нисък], обаче следването е най-трудно от всички останали дисциплини. -Късането е брутално, особено първи курс: по Алгебра 1 от към 200 човека (това включваше и минали години май) само един човек беше [*допуснат*] до изпит (ама си го мина де). +В информатика се влизаше много лесно, там балът беше {url безнадеждно нисък;./balove-2021.html}, обаче следването е най-трудно от всички останали дисциплини. +Късането е брутално, особено първи курс: по Алгебра 1 от към 200 човека (това включваше и минали години май) само един човек беше {i допуснат} до изпит (ама си го мина де). По дискретни структури бяха повече, цели 10тима човека. -Общо от 1ви курс преминаха успешно 20-30 човека във 2ри курс (за да минеш не е нужно всички изпити да си минал, ама детайли [url #section-10 по-късно]). +Общо от 1ви курс преминаха успешно 20-30 човека във 2ри курс (за да минеш не е нужно всички изпити да си минал, ама детайли {url по-късно;#section-10}). Има няколко причини за това: .bulleted - от една страна бала като е най-нисък, хората с най-ниски умения по математика се намират там, така че успехите ще са най-ниски, - от друга страна има и преподаватели които са прекомерно неадекватни като изпитване и преподаване. -'footnote inf-sistemi Признавам, за тази информация използвах [url https://forums.bgdev.org/index.php?showtopic=34217&st=0&#entry255351 това мнение от форум], никой не обсъжда ИС. - -Информационни системи от своя страна сякаш се занимава повече с бази данни и проектиране на информационни системи[$inf-sistemi], не толкова чисто програмиране и нещата около него. +Информационни системи от своя страна сякаш се занимава повече с бази данни и проектиране на информационни системи{fn Признавам, за тази информация използвах {url това мнение от форум;https://forums.bgdev.org/index.php?showtopic=34217&st=0&#entry255351}, никой не обсъжда ИС.}, не толкова чисто програмиране и нещата около него. Признавам, че не съм чувал много за тях, ама балът не изглежда да е много висок (мисля че е по-висок от информатика) и мисля, че следването е най-лесно от 4те специалности. Сега, компютърни науки и софтуерно инженерство. @@ -164,30 +160,28 @@ Само по Алгебра 1 и Геометрия минават към 20-30 човека от първия път, по останалите си минават повечето. Макар че сравнително непланирано им сложиха доста взискателни преподаватели през 2ри курс, не знам дали те ще останат в бъдещи години, така че разликата между КН1 и КН2 може да се стопи. -'footnote minali-1-kurs Тази статистика е взета директно от таблици с оценки на редовни студенти на [url https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=228877 първи курс по Дискретни структури] и [url https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=283034 втори курс по Дизайн и Анализ на Алгоритми]. Тези таблици са правени от лектора по списъци от СУСИ (онлайн системата за студенти). Ще спомена по-късно, но дългите факултетни номера, в които има и букви, са на студентите, влезли през 2021, докато кратките пет-цифрени са на студенти от минали години, които повтарят. - КН2 вече е доста по-трудно, тук ежегодно по Диференциално и интегрално смятане минават 20-30 човека, а по Дискретни структури минават по 10тина. Напомням, че аз влязох тук. -Приблизително 44%[$minali-1-kurs] от редовните студенти (които не повтарят) успешно минаха (минахме ;)) към втори курс. +Приблизително 44%{fn Тази статистика е взета директно от таблици с оценки на редовни студенти на {url първи курс по Дискретни структури;https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=228877} и {url втори курс по Дизайн и Анализ на Алгоритми;https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=283034}. Тези таблици са правени от лектора по списъци от СУСИ (онлайн системата за студенти). Ще спомена по-късно, но дългите факултетни номера, в които има и букви, са на студентите, влезли през 2021, докато кратките пет-цифрени са на студенти от минали години, които повтарят.} от редовните студенти (които не повтарят) успешно минаха (минахме ;)) към втори курс. Иначе имам впечатлението, че най-умните и умелите хора измежду компютърни науки и софтуерно инженерство се намират тук, макар че това зависи от випуска: няма гаранция, че един много умен кандидат-студент ще реши да се запише за КН (и ще попадне в КН2). Като обобщение, това са дисциплините подредени от най-трудна за минаване към най-лесна: :ordered -1. [=Информатика=]: много трудно, не по много основателни причини, макар че като цяло малцинството което успява да завърши са на високо ниво. +1. {b Информатика}: много трудно, не по много основателни причини, макар че като цяло малцинството което успява да завърши са на високо ниво. Не препоръчвам, ако не си много издържлив и КН и СИ не са се получили. -2. [=Компютърни науки, 2ри поток=]: трудно, но като цяло е сравнително основателно (пак на моменти е малко нечестно, но не толкова колкото при информатика), нивото просто е високо. +2. {b Компютърни науки, 2ри поток}: трудно, но като цяло е сравнително основателно (пак на моменти е малко нечестно, но не толкова колкото при информатика), нивото просто е високо. Поне от моя випуск, повечето от най-добрите се намират тук. Ако си представим, че има някакво перфектно ниво на обучение, където не е твърде лесно, но и не е твърде трудно, бих казал че КН2 се намира малко над това ниво. -3. [=Компютърни науки, 1ви поток=]: малко по-лесно от КН2, но с малко понижаване на качеството. +3. {b Компютърни науки, 1ви поток}: малко по-лесно от КН2, но с малко понижаване на качеството. Има добро количество материал, което в КН2 ти е набито в главата, докато при КН1 си го забравил след лятната ваканция (не че това не важи в обратната посока, но в КН2 ни вкарват повече неща в умовете). В сравнение с перфектното ниво, КН1 е малко под него. Обаче трябва да се има в предвид, че 2ри курс сложиха доста взискателни преподаватели. Ако това се запази, разликата между двата потока може да изчезне. -4. [=Софтуерно инженерство=]: забележимо по-лесно от компютърни науки, повечето хора по повечето дисциплини минават без твърде много проблеми. +4. {b Софтуерно инженерство}: забележимо по-лесно от компютърни науки, повечето хора по повечето дисциплини минават без твърде много проблеми. Ама нивото също спада забележително, макар и бала да е най-висок. Както споменах, при компютърни науки е по-добре, ама нивото на СИ пак е сравнително ок. -5. [=Информационни системи=]: нисичък бал и сравнително лесно, но не ми изглежда да е супер развиващо за програмисти. +5. {b Информационни системи}: нисичък бал и сравнително лесно, но не ми изглежда да е супер развиващо за програмисти. Не бих препоръчал, освен ако алтернативата не е информатика. @@ -200,35 +194,23 @@ Сега главният определящ изпит е просто "Математика" и включва сложни въпроси като "кое от следните числа е най-голямо" и "намерете броя решения на уравнението". Разбира се, с това си идват свои трудности, и най-малката грешка може да постави 10-20 човека над тебе като успех, но в края на деня не се изисква толкова много тренинг както при моите изпити. -'footnote mat-i-ii Макар че това не е много добра причина за смяна на изпитването, понеже схемата с два такива изпита (единия стандартен и другия с малко задачи, но с пълни решения) си е държала още от времето на комунизма. Моето предположение за тази промяна, е че новата система е влошила качеството на обучение твърде много и искат минималните оценки за влизане се повишават обратно към околността на 6ца, но това вече са мои си конспирации. - -'footnote 2021-kandidati Такива статистики много не се намират публично и линковете не са сложени на достъпно място, но успях да изровя директните линкове към разпределението по зали за [url https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/249347/1644279/version/1/file/2021-04-24_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+II.pdf първа изпитна сесия по Математика II], [url https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/250518/1651896/version/1/file/2021-05-23_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+I.pdf първата изпитна сесия по Математика I] и [url https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/250730/1653146/version/1/file/2021-05-30_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+II.pdf втората изпитна сесия по Математика II] през 2021 година (ако някой от тях спре да работи, архивирани са на [url https://web.archive.org/ archive.org]). До всяка зала пише колко човека са разпределени за там, така че общата бройка е една проста сума. Най-много хора са се явили на първата сесися по Математика II: 593, на Математика I са 514 и на втората сесия по Математика II са 568. - -Моята генерация беше последната по старата програма на обучение[$mat-i-ii], така че при кандидатстване се вземаше една от оценките на изпитите Математика I или Математика II (като втория изпит допринася повече към бала). +Моята генерация беше последната по старата програма на обучение{fn Макар че това не е много добра причина за смяна на изпитването, понеже схемата с два такива изпита (единия стандартен и другия с малко задачи, но с пълни решения) си е държала още от времето на комунизма. Моето предположение за тази промяна, е че новата система е влошила качеството на обучение твърде много и искат минималните оценки за влизане се повишават обратно към околността на 6ца, но това вече са мои си конспирации.}, така че при кандидатстване се вземаше една от оценките на изпитите Математика I или Математика II (като втория изпит допринася повече към бала). Математика I беше сравнително стандартен, напомнящ на модерната "Математика" или матурата, обаче Математика II беше съвсем друго животно: там имаш 8 задачи, всяка с отворен отговор и изисквано решение. -Този изпит беше трудният и до голяма степен определящият, от максимум 593[$2021-kandidati] човека се рееха слухове че само 20тина са имали 6,00. - -'footnote 2021-mesta Този документ вече е лесно достъпен в [url https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/259611/1706172/version/1/file/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0+%D0%94%D0%9F.pdf сайта на СУ]. Също говоря за нормалните места по държавна субсидия: без платено обучение и българи, живеещи в чужбина. +Този изпит беше трудният и до голяма степен определящият, от максимум 593{fn Такива статистики много не се намират публично и линковете не са сложени на достъпно място, но успях да изровя директните линкове към разпределението по зали за {url първа изпитна сесия по Математика II;https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/249347/1644279/version/1/file/2021-04-24_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+II.pdf}, {url първата изпитна сесия по Математика I;https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/250518/1651896/version/1/file/2021-05-23_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+I.pdf} и {url втората изпитна сесия по Математика II;https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/250730/1653146/version/1/file/2021-05-30_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+II.pdf} през 2021 година (ако някой от тях спре да работи, архивирани са на {url archive.org;https://web.archive.org/}). До всяка зала пише колко човека са разпределени за там, така че общата бройка е една проста сума. Най-много хора са се явили на първата сесися по Математика II: 593, на Математика I са 514 и на втората сесия по Математика II са 568.} човека се рееха слухове че само 20тина са имали 6,00. -'footnote visoki-iziskvaniq Доколкото съм чувал, тази схема е била валидна до към 2014, поне за специалности като компютърни науки и софтуерно инженерство. Сякаш малко след това баловете на всичко започват яко да падат, ама такива статистики вече хептен ги няма публично. Единствената така информация имат кандидат-студенти, и то за своята година в която влизат, и не се познавам с достатъчно хора, за да разпитвам. - -Въпреки това, влизането във ФМИ беше лесно, общо имаше 525[$2021-mesta] места, предостатъчно, имайки предвид, че не всички явили се на тези изпити, кандидатстваха в компютърна специалност (оценката важи за физическия и стопанския факултет). +Въпреки това, влизането във ФМИ беше лесно, общо имаше 525{fn Този документ вече е лесно достъпен в {url сайта на СУ;https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/259611/1706172/version/1/file/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0+%D0%94%D0%9F.pdf}. Също говоря за нормалните места по държавна субсидия: без платено обучение и българи, живеещи в чужбина.} места, предостатъчно, имайки предвид, че не всички явили се на тези изпити, кандидатстваха в компютърна специалност (оценката важи за физическия и стопанския факултет). Вече за конкретни специалности беше малко по-трудно, 300 от тези места бяха в хубавите компютърни специалности, така че конкуренцията беше горе-долу двама човека за едно място. Също е добре да спомена, че баловете бяха супер ниски, в компютърни науки влязох с 4.70 (на Математика II) на първо класиране, на второ можеше и с 4.30 да вляза. -Конкретни стойности за баловете от тази година съм изкарал [url ./balove-2021.html тук]. -В Софтуерно инженерство бяха малко по-високи изискванията (а там бяха най-високи от компютърните специалности), ама пак, далеч от времето, когато с 5.40 е можело и да не влезеш[$visoki-iziskvaniq]. - -'footnote 2022-kandidati Както за 2021, пак трябваше да се ровя, но намерих разпределението по зали за [url https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/266692/1750342/version/1/file/2022-04-03_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.pdf единствената изпитна сесия по Математика] през 2022 (също архивирано в [url https://web.archive.org/ archive.org]). +Конкретни стойности за баловете от тази година съм изкарал {url тук;./balove-2021.html}. +В Софтуерно инженерство бяха малко по-високи изискванията (а там бяха най-високи от компютърните специалности), ама пак, далеч от времето, когато с 5.40 е можело и да не влезеш{fn Доколкото съм чувал, тази схема е била валидна до към 2014, поне за специалности като компютърни науки и софтуерно инженерство. Сякаш малко след това баловете на всичко започват яко да падат, ама такива статистики вече хептен ги няма публично. Единствената така информация имат кандидат-студенти, и то за своята година в която влизат, и не се познавам с достатъчно хора, за да разпитвам.}. -'footnote 2023-kandidati Както за 2021, пак имаше ровене, но намерих разпределението по зали за [url https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/285793/1865079/version/1/file/2023-04-02_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%E2%80%93%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB.pdf първата изпитна сесия по Математика] и [url https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/290157/1891849/version/1/file/2023-06-11_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.pdf втората изпитна сесия по математика] (както винаги, налични в [url https://web.archive.org/ archive.org]). На първата са се явили 979 и 875 на втората. - -С новия изпит вече конкуренцията е малко по-висока, все пак са се явили 969[$2022-kandidati] ученици на Математика през 2022 и максимум 979[$2023-kandidati] през 2023. +С новия изпит вече конкуренцията е малко по-висока, все пак са се явили 969{fn Както за 2021, пак трябваше да се ровя, но намерих разпределението по зали за {url единствената изпитна сесия по Математика;https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/266692/1750342/version/1/file/2022-04-03_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.pdf} през 2022 (също архивирано в {url archive.org;https://web.archive.org/}).} ученици на Математика през 2022 и максимум 979{fn Както за 2021, пак имаше ровене, но намерих разпределението по зали за {url първата изпитна сесия по Математика;https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/285793/1865079/version/1/file/2023-04-02_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%E2%80%93%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB.pdf} и {url втората изпитна сесия по математика;https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/290157/1891849/version/1/file/2023-06-11_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.pdf} (както винаги, налични в {url archive.org;https://web.archive.org/}). На първата са се явили 979 и 875 на втората.} през 2023. Местата са същия брой, така че излиза към примерно трима човека за едно място и ако примерно имаш 3ка или 4ка може и да не влезеш във ФМИ. -Обаче, [=най-важното: материалът във ФМИ не се е изменил!=] +Обаче, {b най-важното: материалът във ФМИ не се е изменил!} Макар и изпитът да е значително по-лесен, трудността на материала не се е снижила (или поне толкова, колкото изпита) и в същото време математиката се изучава доста. Тоест, един човек, влязъл с най-ниския бал на Математика ще е далеч по-неподготвен за ФМИ от човек с минимален бал на Математика II. -Затова [=препоръчвам всеки кандидат-студент да може да реши някоя Математика II за към 4-4.50!=] +Затова {b препоръчвам всеки кандидат-студент да може да реши някоя Математика II за към 4-4.50!} Това са горе-долу 5-6 от 8те задачи. Иначе ако не можеш редовно да учиш математика и не можеш да се справиш с такива задачи (които са по-прости като характер в сравнение с това, което учим в университета), следването ти ще бъде твърде трудно според мен. @@ -253,12 +235,10 @@ Оценката се формира по различни начини при различните предмети, но най-често контролните и домашните през семестъра носят 40-50% и през сесията си изкарваш останалата част от оценката. Също понякога, ако си се справил достатъчно добре на контролните през семестъра, може да бъдеш освободен от изпит-задачи (не е нужно да ходиш и като оценка на него ти се пише средно аритметично от контролните). -Обаче почти винаги [=ако изкараш двойка на някой от изпитите през сесията, цялата ти оценка за предмета става двойка!=] - -'footnote september Разговорно на поправителната сесия им викаме септември, макар и само един-два дена от нея да са в този месец. Причината е, че просто до преди няколко години наистина е била през септември, но са я изместили назад. Защо са я изместили, не знам. +Обаче почти винаги {b ако изкараш двойка на някой от изпитите през сесията, цялата ти оценка за предмета става двойка!} Когато не си минал един предмет, ти го "влачиш". -За всеки предмет имаш две дати през академичната година, през които може да го вземеш: редовната сесията след семестър (тоест когато по принцип се изпитват хора по този предмет) и поправителната сесия, която се случва във втората половина от август[$september]. +За всеки предмет имаш две дати през академичната година, през които може да го вземеш: редовната сесията след семестър (тоест когато по принцип се изпитват хора по този предмет) и поправителната сесия, която се случва във втората половина от август{fn Разговорно на поправителната сесия им викаме септември, макар и само един-два дена от нея да са в този месец. Причината е, че просто до преди няколко години наистина е била през септември, но са я изместили назад. Защо са я изместили, не знам.}. По принцип имаш и ликвидационна сесия, ама идеята е, ако два изпита през поправителната сесия ти се препокриват, през поправителната да отидеш на единия и на ликвидационната да може да отидеш на другия (трябва да подадеш документ, че това си направил, не можеш да отложиш изпити ей така). Можеш да преминеш към следващия курс без проблеми ако влачиш максимум 3 предмета от годината. @@ -282,7 +262,7 @@ Количеството подготовка за едно контролно зависи от човек на човек, но ако нищо не си учил, бих казал че е поне една-две интензивни седмици за сериозните предмети са достатъчни. За домашните е по-малко, защото по принцип те са върху неща, изучавани на упражнения, така че ако си си водел записки (или споделящи колеги са водели) ще знаеш как да решиш всички задачи (разбира се, има изключения). -Това обаче е [=само за контролни-задачи по някои предмети=], все пак имаш теория и имаш задачи за които ти трябва теория, и тя вече не може да се научи толкова бързо. +Това обаче е {b само за контролни-задачи по някои предмети}, все пак имаш теория и имаш задачи за които ти трябва теория, и тя вече не може да се научи толкова бързо. Нещо много хубаво е, че никой не следи за присъствие на занятия и не се пишат отсъствия както в училище. Разбира се, това не означава, че не е нужно да се ходи на всички занятия, напротив, но ако искаш винаги може да пропуснеш нещо. @@ -305,16 +285,16 @@ Обаче, си задължен и да ходиш на избираеми дисциплини: имаш минимален брой избираеми за всеки семестър, минимален общ брой за всичките години и минимален брой ECTS кредити за всичките години. За разлика от училище, имаш доста голям избор и много от тях са интересни и полезни. -Обаче, [=не записвай избираеми през първи курс!=] -Скоро ще обсъдим предметите, обаче [=първи курс е най-труден и изисква цялото ти работно време!=] -Това трябва да навежда на мисълта, че [=не трябва да работиш по време на първи курс=], освен ако не ти се налага или не си от най-умните хора в специалността. +Обаче, {b не записвай избираеми през първи курс!} +Скоро ще обсъдим предметите, обаче {b първи курс е най-труден и изисква цялото ти работно време!} +Това трябва да навежда на мисълта, че {b не трябва да работиш по време на първи курс}, освен ако не ти се налага или не си от най-умните хора в специалността. Материалът е нещо напълно ново, не само като изучавани неща, ами и като концепции и модел на учене. -Ама каквото и да си говорим, [=най-доброто обучение се намира в избираемите дисциплини!=] +Ама каквото и да си говорим, {b най-доброто обучение се намира в избираемите дисциплини!} Не е задължително да си доцент или професор, за да направиш избираема, и може да я направиш както си искаш. Има много такива, които се водят от бивши студенти на ФМИ, които сега работят в големи компании, и предоставят супер практично и готино обучение. -За някои неща даже не можеш да намериш в България курсове, като [url https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/uGI4XDReO3WoUok Реализация на езици за програмиране], където се разглежда как се правят компилатори или [url https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/v2v4WlP2GdDbWtb Употреба и скриптиране на Vim], където подробно поглежда един от най-добрите текстови редактори някога създавани. +За някои неща даже не можеш да намериш в България курсове, като {url Реализация на езици за програмиране;https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/uGI4XDReO3WoUok}, където се разглежда как се правят компилатори или {url Употреба и скриптиране на Vim;https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/v2v4WlP2GdDbWtb}, където подробно поглежда един от най-добрите текстови редактори някога създавани. ### Какво се учи в КН2 @@ -336,17 +316,13 @@ Твърденията са неща, които казваме че са верни за дадена конструкция, тоест за нещо, което си измислим (и което не противоречи на аксиомите). Конструкция е ключова дума, понеже сътворяваме с въображение някакъв обект, нещо с някакви свойства и после доказваме, чисто формално и прецизно със стриктно определени уреди, че дадения обект прави това, което искаме. -'footnote def-set Формално няма дефиниция на множество, понеже става малко бездънно: какво е множество, еми колекция от елементи, какво е колекция от елементи, еми съвкупност от елементи, какво е съвкупност, еми множество от елементи. Формално казваме, че множество е първично понятие, тоест че няма дефиниция и се надяваме, че читателя схваща за какво се говори. - -'footnote axiom-of-choice В интерес на истината, това със сигурност е вярно само когато приемаме [url https://en.wikipedia.org/wiki/Axiom_of_choice аксиомата за избора], ако не я приемем, тогава доооста неща стават супер неинтуитивни и изглеждат грешни, обаче чисто формално и математически са верни. - Трудно ми е да дам лесен пример, понеже нищо в училище не може и да се сравнява, но нека да пробваме следното: нека да разгледаме множества. -Множество е просто някаква колекция от елементи[$def-set], представи си кутия с някакви предмети в нея. +Множество е просто някаква колекция от елементи{fn Формално няма дефиниция на множество, понеже става малко бездънно: какво е множество, еми колекция от елементи, какво е колекция от елементи, еми съвкупност от елементи, какво е съвкупност, еми множество от елементи. Формално казваме, че множество е първично понятие, тоест че няма дефиниция и се надяваме, че читателя схваща за какво се говори.}, представи си кутия с някакви предмети в нея. Аз твърдя, че едно празно множество е елемент на друго празно множество, тоест че една празната кутия се съдържа в друга празна кутия. -Това е очевидно грешно[$axiom-of-choice], нашето доказателство е, че щом кутията е празна, то по дефиниция няма елементи, следователно няма как да има друга кутия в нея. +Това е очевидно грешно{fn В интерес на истината, това със сигурност е вярно само когато приемаме {url аксиомата за избора;https://en.wikipedia.org/wiki/Axiom_of_choice}, ако не я приемем, тогава доооста неща стават супер неинтуитивни и изглеждат грешни, обаче чисто формално и математически са верни.}, нашето доказателство е, че щом кутията е празна, то по дефиниция няма елементи, следователно няма как да има друга кутия в нея. Ето: конструкция, твърдение и доказателство, доста елементарно и очевидно, но все пак се опитвам да не навлизам в детайли, а и в математиката има такива резултати, които не са хич очевидни. -Също, доказателството, че нещо не е вярно може би изглежда безполезно, но някои от [url https://en.wikipedia.org/wiki/Fermat%27s_Last_Theorem най-големите теореми на математиката са формулиране така]. +Също, доказателството, че нещо не е вярно може би изглежда безполезно, но някои от {url най-големите теореми на математиката са формулиране така;https://en.wikipedia.org/wiki/Fermat%27s_Last_Theorem}. Сега вече ще обсъдим конкретно изучаваните предмети в детайл. @@ -357,7 +333,7 @@ ##### Зимен семестър -[=Алгебра 1=]: пълното име е линейна алгебра. +{b Алгебра 1}: пълното име е линейна алгебра. Занимава се главно с линейни уравнения (ax + by + ... + mz = k), обаче интересното идва като изследваме операции върху тях и ги навържем в пространства. Много фундаментален предмет, използват се поне части от него в много клони на математиката и инженерството (защото много неща могат да се моделират с нея). Има употреби в machine learning, в компютърната графика, в алгоритми за препоръки (търсачки примерно), обработка на изображения и много други. @@ -365,7 +341,7 @@ Има по една малка задача всяка седмица, но не са трудни, изисква постоянство. Предметът се минава без твърде много трудности, лекционните записки са много прецизно написани и упражненията са супер. -[=Диференциално и интегрално смятане 1=]: с други думи, реален анализ. +{b Диференциално и интегрално смятане 1}: с други думи, реален анализ. Главно разглеждаме свойства и операции върху функции и редици числа. В училище учим производни; глаголът да правиш производни разговорно може да се нарече "производиране", обаче терминът е диференциране. Интегрирането е обраното действие на диференцирането, тоест намирането на функция, имайки само нейната производна. @@ -376,7 +352,7 @@ Главната цедка е теорията, на която имаш теоретични задачи, при които дори за 3ка ще трябва да приложиш малко усет към предмета. Като цяло просто изискванията са високи, иначе екипа са готини и бих казал, че оценяването е честно. -[=Дискретни структури=]: този предмет е малко смесица от три предмета - булева алгебра, увод в теория на множествата, комбинаторика и теория на графите. +{b Дискретни структури}: този предмет е малко смесица от три предмета - булева алгебра, увод в теория на множествата, комбинаторика и теория на графите. От всичките математики, това е може би най-важната за програмиране. В определен смисъл на думата, ДИС се занимава с безкрайно много и безкрайно малки елементи: на една функция може да и подадеш числото 1, но и 1.1, и 1.11 и так. нат., без проблем. Обаче ДСТР разглежда дискретни обекти, тоест някакъв краен брой конкретни неща. @@ -397,7 +373,7 @@ Ама трябва да предупредя, че не получаваш точки за половинчати решения, като цяло или си решил задачата коректно или не. Бих казал че при този предмет се появяват нечестности или прекомерно високи изисквания на моменти, но се минава. -[=Увод в програмирането=], неговото значение трябва да е очевидно. +{b Увод в програмирането}, неговото значение трябва да е очевидно. Изучава се C++, макар и някои неща да не са направени по най-добрите начини. Налага се да знаеш и ползваш точно нещата, които ти се преподават и нищо друго. Не бих казал, че е лошо направен, има някакво основание за тази методика, обаче някои неща се разглеждат твърде формално и програмирането не се изучава като динамичен предмет, в който може да решиш проблеми по много начини, а като задача по математика, където се изисква определено решение. @@ -410,9 +386,9 @@ ##### Летен семестър -[=Диференциално и интегрално смятане 2=]: директно продължение на ДИС1. +{b Диференциално и интегрално смятане 2}: директно продължение на ДИС1. -[=Геометрия=]: истинското име на този предмет е аналитична геометрия и няма нищо общо с училищната евклидова геометрия. +{b Геометрия}: истинското име на този предмет е аналитична геометрия и няма нищо общо с училищната евклидова геометрия. Разглеждаме пространствата и геометричните обекти като по-абстрактни неща, или по-конкретно, разглеждаме повече числата и зависимостите между конкретни обекти. Централно в компютърната графика и всичко около нея (обработка на изображения, 3D моделиране, ...). @@ -420,18 +396,18 @@ Упражненията са супер, има и много добри записки по тях. Минава се без твърде много проблеми. -[=Езици, автомати и изчислимост=]: вторият най-важен предмет от математиките, на английски се казва Theoretical Computer Science. +{b Езици, автомати и изчислимост}: вторият най-важен предмет от математиките, на английски се казва Theoretical Computer Science. Занимава се с различни теоретични обекти, които могат да правят изчисления върху текстови низове. Всичко свързано с анализ или шаблони върху текст използва нещата тук, а пък и отвъд. Ако някога си чувал за машина на Тюринг, Тюринг-завършеност на програмни езици или проблемът за спирането, от тука идват. Благодарение на тази наука е възможно да имплементираш компилатори на програмни езици и да правиш всички форми на разбор на текст (като обработката на уебстраници и интернет пакети). -Записките са много добри, даже публично се намират, заедно с минали изпитни теми, [url http://logic.fmi.uni-sofia.bg/eai.html тук]. +Записките са много добри, даже публично се намират, заедно с минали изпитни теми, {url тук;http://logic.fmi.uni-sofia.bg/eai.html}. И както по дискретни структури, асистентите не са консистентни и нивото малко криви. Ама в края на деня преподавателите са готини и не искат да прецакват хора, така че се минава спокойно. -[=Обектно ориентирано програмиране=]: това е най-популярният начин/парадигма за програмиране. -Обект е групиране на данни с функциите върху тях, като са изпълнени [url https://en.wikipedia.org/wiki/Object-oriented_design#Object-oriented_concepts няколко свойства]. +{b Обектно ориентирано програмиране}: това е най-популярният начин/парадигма за програмиране. +Обект е групиране на данни с функциите върху тях, като са изпълнени {url няколко свойства;https://en.wikipedia.org/wiki/Object-oriented_design#Object-oriented_concepts}. Кажи-речи всяка компания и всеки модерен програмен език, който се използва в индустрията, поддържа ООП. Екипът е същия като при УП, така че общото ми мнение е същото, макар че при ООП ситуацията е може би една идея по-релаксирана. @@ -444,7 +420,7 @@ ##### Зимен семестър -[=Компютърни архитектури=]: описание на хардуера. +{b Компютърни архитектури}: описание на хардуера. Малко се доближава и до електротехниката, но се разглеждат много фундаменталните хардуерни компоненти и техните функционалности в един компютър. Разглеждаме основните компонентни схеми за изчисления и хардуерно как се ползват и работят нещата. Не е кой знае колко полезен за средния програмист, освен ако не се занимаваш със системно програмиране, ама е много важен фундамент. @@ -453,22 +429,22 @@ Това е първият предмет при който няма задължителни упражнения, но никой не препоръчва да се ходи на избираемия практикум, понеже не е координиран много добре с лекциите и някои неща стават твърде трудни. Иначе минаването е лесно. -[=Основи на компютърната графика=]: има ли изобщо какво да обяснявам. +{b Основи на компютърната графика}: има ли изобщо какво да обяснявам. Разглеждаме част от математиката, но повече се занимаваме с 3D моделиране и идеите на сложните неща, не толкова тяхното имплементиране. Минаването е лесно, трябва да си малко консистентен със седмичните задачи обаче. И този лектор ми е един от любимите. Презентациите в които се намира материала са перфектно направени и упражненията са много приятни. -Ето [url https://boytchev.github.io/scorm/ тук] има редици малки задачки/игри с които можеше да изкараш малък бонус към оценката. +Ето {url тук;https://boytchev.github.io/scorm/} има редици малки задачки/игри с които можеше да изкараш малък бонус към оценката. -[=Структури от данни и програмиране=]: нещо като въведение в дизайн и анализ на алгоритмите. +{b Структури от данни и програмиране}: нещо като въведение в дизайн и анализ на алгоритмите. Занимаваме се с някои много важни структури от данни, като стек и опашка, и разглеждаме алгоритми върху тях. Супер важно за всеки програмист. Екипът пак е същия, както при УП и ООП, така че мнението ми продължава, но тук поне изискванията за писане на код са по-основателни. Все пак разглеждаме конкретни структури от данни и алгоритми, ако не ги ползваш в решенията на задачи, малко би се обезсмислила цялата история. -[=Функционално програмиране=]: втората най-използвана парадигма след ООП. +{b Функционално програмиране}: втората най-използвана парадигма след ООП. Идеята е, че разглеждаме всичко като функции, във всеки момент една функция връща нещо или приема нещо и никъде не пазим състояния. Тоест, една стойност се намира или като аргумент или като върната стойност. Също супер важно да се знае и може. @@ -478,18 +454,18 @@ ##### Летен семестър -[=Алгебра 2=]: дефакто разглеждаме теория на групите, което на английски съм го виждал и като "Modern algebra". +{b Алгебра 2}: дефакто разглеждаме теория на групите, което на английски съм го виждал и като "Modern algebra". Група е някакво множество от елементи и операция върху тях, като за операцията са изпълнени няколко свойства. Допълнително имаме и пръстен, където вече имаш множество и две операции върху тях. -Може би звучи странно, но е една от [url https://www.youtube.com/watch?v=mH0oCDa74tE най-интересните и шантави математики]. +Може би звучи странно, но е една от {url най-интересните и шантави математики;https://www.youtube.com/watch?v=mH0oCDa74tE}. Криптографията се основава на нея и има употреби в теория на графите. Екипът същия като при Алгебра 1, така че нямам оплаквания. Макар че този път няма седмични задачи - ура! -[=Дизайн и анализ на алгоритми=]: също едно име, което обяснява себе си. +{b Дизайн и анализ на алгоритми}: също едно име, което обяснява себе си. Разглеждаме методиките за сравняване на алгоритми (асимптотика) и как да докажем тяхната коректност. -Също разглеждаме доста основни и често използвани алгоритми, както и се допираме до [url https://en.wikipedia.org/wiki/NP_%28complexity%29 NP сложност]. +Също разглеждаме доста основни и често използвани алгоритми, както и се допираме до {url NP сложност;https://en.wikipedia.org/wiki/NP_%28complexity%29}. Още един много важен предмет. Тук сякаш асистентите преподават по-добре и нивото е по-изравнено. @@ -497,7 +473,7 @@ Обаче смятам, че на доста моменти навлиза твърде много в математиката и теорията, и има същите проблеми с оценяването както по ДСТР. Цели 15 човека минаха от първия път, така че нивото е горе-долу същото. -[=Изследване на операциите=]: решава оптимизационни задачи, тоест задачи при които искаш минимум или максимум, като за всяка променлива имаш някакво ограничение (на английски се казва Linear Programming, но няма нищо общо с програмиране). +{b Изследване на операциите}: решава оптимизационни задачи, тоест задачи при които искаш минимум или максимум, като за всяка променлива имаш някакво ограничение (на английски се казва Linear Programming, но няма нищо общо с програмиране). Една оптимизационна задача е примерно ако имаме фабрики за автомобили, всяка произвеждаща различно количество коли и складове в други градове, с различни капацитети, и имаме цената на пътя между градовете и складовете, как най-евтно ще пренесем всички автомобили в складовете. Има употреба ако се опитваш да решиш такъв тип задачи, но ми се струва от по-безполезните неща за един програмист. @@ -505,7 +481,7 @@ Лекторът е готин. Минаването е лесно, нещата не са супер трудни. -[=Компютърни мрежи=]: пак име, което само се обяснява. +{b Компютърни мрежи}: пак име, което само се обяснява. Абсолютно всичко свързано с интернет и мрежите, от протоколи до методи за маршрутизация. Като КАРХ не е от най-полезните за ежедневието, но е много важен фундамент. @@ -513,7 +489,7 @@ Както и по други предмети, лектора не иска да ни прецаква, затова минаването не е проблем. Даже бих казал, че е твърде лесно. -[=Операционни системи=]: може би най-важният не-математически предмет, ако беше направен свестно. +{b Операционни системи}: може би най-важният не-математически предмет, ако беше направен свестно. Имам много силно мнение за него, като цяло предмета се свежда до 70% менижиране на процеси, 20% менижиране на памет и 10% случайни неща. Имаше потенциалът да е от най-добрите предмети в целия бакалавър, ама програмата и изпитването беше наистина зле направено. @@ -527,7 +503,7 @@ Не бих казал, че се учат стари неща, които не са актуални, но за най-новите технологии трябва да се обърнеш към избираеми. Обучението е далеч от перфектно, обаче каквото и да си говорим, обучението никъде не е перфектно. -Бих казал, че качеството на курсове също [url https://kleopetrov.me/2017/01/31/return-return-and-how-to-breack-it/ може да бъде много по-ниско]. +Бих казал, че качеството на курсове също {url може да бъде много по-ниско;https://kleopetrov.me/2017/01/31/return-return-and-how-to-breack-it/}. Това е много голяма тема, обаче въпреки че не учим най-новите и използваемите неща, основите с които излизаш ти позволяват да научиш новите технологии значително по-бързо и в значително по-голяма дълбочина. Колкото и да не се харесва, математиката е в основата на всички кътчета от компютрите. Разбира се, има пре-достатъчно работа, която не изисква и елементарно събиране да знаеш, но ако се стремиш нагоре, математиката е нужна. @@ -539,4 +515,6 @@ 2. Студентстването като изживяване е веднъж в живота, все пак характерът става по-издържлив когато те скъсат по няколко изпита, за които си учил много. 3. Каквото и да си говорим, ФМИ е доста авторитетно учебно заведение, макар и диплома за един програмист да не е задължителна, със сигурност ще помогне значително. -И даже бих аргументирал, че е [=по-добре да следваш една година във ФМИ и да се откажеш, отколкото да следваш 4 години и да завършиш в който и да е друг университет!=] +И даже бих аргументирал, че е {b по-добре да следваш една година във ФМИ и да се откажеш, отколкото да следваш 4 години и да завършиш в който и да е друг университет!} + +{footnotes} |