[blog/vmivisse] Fixed typos and added reference in blog listing

2 files changed, 56 insertions, 53 deletions

diff --git a/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.md b/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.md
index cc1c649..0139165 100644
--- a/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.md
+++ b/src/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq/index.md
@@ -26,8 +26,8 @@
 5. [Има ли смисъл от следване във фми? ДА!](#section-19)
 
 Всеки гимназиален ученик, който се насочва към програмиране, рано или късно започва да мисли за висшето си образование.
-Мненията онлайн са разнообразни, някои твърдят че не е нужно, някои хвалят определени унивреситети, други пък изрично ги отричат.
-И цялата тази дискурсия се намира в постове от преди 5-10 години...
+Мненията онлайн са разнообразни, някои твърдят че не е нужно, някои хвалят определени университети, други пък изрично ги отричат.
+И цялата тази дискусия се намира в постове от преди 5-10 години...
 
 Аз вече съм следвал 2 години в университет, плюс това имам сериозен опит от преди това.
 Макар и този блогпост да е главно за [Факултета по Математика и Информатика](https://www.fmi.uni-sofia.bg/) към [Софийски Университет](https://www.uni-sofia.bg/index.php), по-общата ми цел е да споделя всичко , което знам свързано с образованието в индустрията.
@@ -37,9 +37,9 @@
 
 ## Кой съм аз
 
-Този блогпост няма да бъде напъно неутрален и ще включва моето мнение, затова е добре да знаеш от къде идва моята гледна точка.
+Този блогпост няма да бъде напълно неутрален и ще включва моето мнение, затова е добре да знаеш от къде идва моята гледна точка.
 Завършил съм [9 Френска езикова гимназия](https://www.feg.bg/), обаче едновременно от 10 до 12 клас участвах интензивно в националната програма [ИТ-кариера](https://it-kariera.mon.bg/e-learning/).
-Накратко, в тази програма изучавах практически неща, няколкото главни типове програмирания, и към края се занимавах с разработване на софтуер на сравнитено индустриално ниво (или поне най-близкото до това).
+Накратко, в тази програма изучавах практически неща, неголкото главни типове програмирания, и към края се занимавах с разработване на софтуер на сравнително индустриално ниво (или поне най-близкото до това).
 От цялата програма бях единствения от център София с пълно отличие.
 
 От друга страна, математиката винаги ми е била голяма слабост, още от сравнително малък.
@@ -85,7 +85,7 @@
 ### Технически университет
 
 Не съм чувал много, но техническия университет се занимава повече с инженерство, така че [се учат не толкова свързани предмети](https://tu-sofia.bg/uplan/%D0%A4%D0%9A%D0%A1%D0%A2/%D0%91%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80/FKSU_UPlan_BCSCe_zadochno.pdf), като физика, проектиране и електротехника.
-[Дококото виждам онлайн, мненията не са позитивни](https://old.reddit.com/r/bulgaria/comments/tqy9l4/%D1%84%D0%BC%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D1%82%D1%83/):
+[Доколкото виждам онлайн, мненията не са позитивни](https://old.reddit.com/r/bulgaria/comments/tqy9l4/%D1%84%D0%BC%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D1%82%D1%83/):
 
 > За IT ТУ е абсолютна загуба на време - редовно ми идват стажанти от там. Ако не са се занимавали с програмиране от преди това, почваме от 0
 
@@ -94,7 +94,7 @@
 > Завършил съм компютърни системи и технологии на немски в ТУ. Знам за какво иде реч и в българските факултети.
 > След като разбрах какво се изучава във ФМИ ме хвана яд, че не се бях записал там.
 
-Също когато кандидаствах се разпространяваше видео за някакава преподавателка как по новините разказва колко е добре в ТУ, и директно след това имаше запис как изпада в истерия покрай нещо сравнително дребно.
+Също когато кандидатствах се разпространяваше видео за някаква преподавателка как по новините разказва колко е добре в ТУ, и директно след това имаше запис как изпада в истерия покрай нещо сравнително дребно.
 
 Друг голям проблем там, е че често може да решат да не ти заверят книжката за щяло и нещяло (чувал съм, че един голям фактор за това е присъствие на лекции), което те прецаква много, защото така не може да продължиш в следващия курс.
 
@@ -105,10 +105,10 @@
 
 Във ФМИ много от предметите са математики и програмиранията се говори, че не са много добре.
 Онлайн има стотици часове материали и курсове, повечето от които са безплатни, на всяка тема свързана с програмиране.
-Допълнително имаш [Telerik Academy](https://www.telerikacademy.com/) и [SoftUni](https://softuni.bg/) (само искам да напомня, че **СофтУни не е университет**, макар и така да се казват) - две места които предлагат разнобразни програмистки и чисто практически курсове (и също дават сертификати).
+Допълнително имаш [Telerik Academy](https://www.telerikacademy.com/) и [SoftUni](https://softuni.bg/) (само искам да напомня, че **СофтУни не е университет**, макар и така да се казват) - две места които предлагат разнообразни програмистки и чисто практически курсове (и също дават сертификати).
 А и повечето програмисти нямат висше и са самоуки, тоест този път не е изобщо странен, даже е най-често следвания.
 
-Финалното ми мнение се намира [най-долу](#section-19), но едон такова решение трябва да се вземе с възможно най-много информация.
+Финалното ми мнение се намира [най-долу](#section-19), но един такова решение трябва да се вземе с възможно най-много информация.
 
 ### Специалности
 
@@ -120,7 +120,7 @@
 Късането е брутално, особено първи курс: по Алгебра 1 от към 200 човека (това включваше и минали години май) само един човек беше *допуснат* до изпит (ама си го мина де).
 По дискретни структури бяха повече, цели 10тима човека.
 Общо от 1ви курс преминаха успешно 20-30 човека във 2ри курс (за да минеш не е нужно всички изпити да си минал, ама детайли [по-късно](#section-10)).
-Има няколко прични за това:
+Има няколко причини за това:
 
 - от една страна бала като е най-нисък, хората с най-ниски умения по математика се намират там, така че успехите ще са най-ниски,
 - от друга страна има и преподаватели които са прекомерно неадекватни като изпитване и преподаване.
@@ -150,13 +150,13 @@
 
 1. **Информатика**: много трудно, не по много основателни причини, макар че като цяло малцинството което успява да завърши са на високо ниво.
    Не препоръчвам, ако не си много издържлив и КН и СИ не са се получили.
-2. **Компютърни науки, 2ри поток**: трудно, но като цяло е сравнителон основателно (пак на моменти е малко нечестно, но не толкова колкото при информатика), нивото просто е високо.
+2. **Компютърни науки, 2ри поток**: трудно, но като цяло е сравнително основателно (пак на моменти е малко нечестно, но не толкова колкото при информатика), нивото просто е високо.
    Поне от моя випуск, повечето от най-добрите се намират тук.
    Ако си представим, че има някакво перфектно ниво на обучение, където не е твърде лесно, но и не е твърде трудно, бих казал че КН2 се намира малко над това ниво.
 3. **Компютърни науки, 1ви поток**: малко по-лесно от КН2, но с малко понижаване на качеството.
    Има добро количество материал, което в КН2 ти е набито в главата, докато при КН1 си го забравил след лятната ваканция (не че това не важи в обратната посока, но в КН2 ни вкарват повече неща в умовете).
    В сравнение с перфектното ниво, КН1 е малко под него.
-   Обаче трябва да се има впредвид, че 2ри курс сложиха доста взискателни преподаватели.
+   Обаче трябва да се има в предвид, че 2ри курс сложиха доста взискателни преподаватели.
    Ако това се запази, разликата между двата потока може да изчезне.
 4. **Софтуерно инженерство**: забележимо по-лесно от компютърни науки, повечето хора по повечето дисциплини минават без твърде много проблеми.
    Ама нивото също спада забележително, макар и бала да е най-висок.
@@ -171,9 +171,9 @@
 
 В днешно време, с новата програма, кандидатстването е значително по-лесно.
 Сега главния определящ изпит е просто "Математика" и включва сложни въпроси като "кое от следните числа е най-голямо" и "намерете броя решения на уравнението".
-Разбира се, с това си идват свои трудности, и най-малката грешка може да постави 10-20 човека над тебе като успех, но в края на деня не се изисква толкова много трейнинг както при моите изпити.
+Разбира се, с това си идват свои трудности, и най-малката грешка може да постави 10-20 човека над тебе като успех, но в края на деня не се изисква толкова много тренинг както при моите изпити.
 
-Моята генерация беше последната по старата програма на обучение[^mat-i-ii], така че при кандидатстване се вземаше една от оценките на изпитите Математика I или Математика II (като втория изпит допринася повечекъм бала).
+Моята генерация беше последната по старата програма на обучение[^mat-i-ii], така че при кандидатстване се вземаше една от оценките на изпитите Математика I или Математика II (като втория изпит допринася повече към бала).
 Математика I беше сравнително стандартен, напомнящ на модерната "Математика" или матурата, обаче Математика II беше съвсем друго животно: там имаш 8 задачи, всяка с отворен отговор и изисквано решение.
 Този изпит беше трудния и до голяма степен определящия, от максимум 593[^2021-kandidati] човека се рееха слухове че само 20тина са имали 6,00.
 
@@ -188,7 +188,7 @@
 
 Обаче, **най-важното: материалът във ФМИ не се е изменил!**
 Макар и изпита да е значително по-лесен, трудността на материала не се е снижила (или поне толкова, колкото изпита) и в същото време математиката се изучава доста.
-Тоест, един човек, влязал с най-ниския бал на Математика ще е далеч по-неподготвен за ФМИ от човек с минимален бал на Математика II.
+Тоест, един човек, влязъл с най-ниския бал на Математика ще е далеч по-неподготвен за ФМИ от човек с минимален бал на Математика II.
 Затова **препоръчвам всеки кандидат-студент да може да реши някоя Математика II за към 4-4.50!**
 Това са горе-долу 5-6 от 8те задачи.
 Иначе ако не можеш редовно да учиш математика и не можеш да се справиш с такива задачи (които са по-прости като характер в сравнение с това, което учим в университета), следването ти ще бъде твърде трудно според мен.
@@ -200,7 +200,7 @@
 Практикуми се водят от асистенти, които лектора е избрал и тяхната цел е изцяло да се упражняваш.
 Семинари са нещо по средата, където пак се упражняваш, обаче учиш и нещо отгоре, най-често някакви методи за решение на задачи.
 
-Примерно по някой предмет по програмиране, лекциите ще изнасят някаква суха теория за самия начин на програмиране, семинарите ще обяснят горе-долу тези неща, като ги показват с писане на код и на практикума вече сам плучаваш задачи и пишеш код (с помощ от асистента ако е нужна).
+Примерно по някой предмет по програмиране, лекциите ще изнасят някаква суха теория за самия начин на програмиране, семинарите ще обяснят горе-долу тези неща, като ги показват с писане на код и на практикума вече сам поучаваш задачи и пишеш код (с помощ от асистента ако е нужна).
 Ама практикуми и семинарни упражнения са кажи-речи едно и също нещо, когато имаш само едно от двете по програма.
 
 В учебните планове, под седмична заетост, стойностите са във формата "часове лекции на седмица + часове семинарни упражнения на седмица + часове практикуми на седмица".
@@ -208,11 +208,11 @@
 #### Оценяване, влачене и повтаряне
 
 Чисто организационно, академичната (учебната) година се разделя на два семестъра (срока), като месеца след всеки семестър всички влизат в сесия.
-Повечето предмети имат някакви контролни и домашни през семестъра, но на практика това са максимум 3 на брой от всяко (макар че понякога има и седмични малки задачки).
-През сесията имаш изпити, дефакто контролни които включват целия материал.
-Най-често имаш два изпита, един на задачи и един на теория, и двата писмени (устните изпити са сравнително рядки, единици предмети за цялото следване).
+Повечето предмети имат някакви контролни и домашни през семестъра, но на практика това са максимум 3 на брой от всяко (макар че понякога има и седмични малки задачи).
+През сесията имаш изпити: контролни които включват целия материал.
+Най-често имаш два изпита, един на задачи и един на теория, и двата писмени (устните изпити са сравнително редки, единици предмети за цялото следване).
 
-Оценката се формира по различни начини при различните предмети, но най-често контролните и домашните през семетъра носят 40-50% и през сесията си изкарваш остналата част от оценката.
+Оценката се формира по различни начини при различните предмети, но най-често контролните и домашните през семестъра носят 40-50% и през сесията си изкарваш останалата част от оценката.
 Също понякога, ако си се справил достатъчно добре на контролните през семестъра, може да бъдеш освободен от изпит-задачи (не е нужно да ходиш и като оценка на него ти се пише средно аритметично от контролните).
 Обаче почти винаги **ако изкараш двойка на някой от изпитите през сесията, цялата ти оценка за предмета става двойка!**
 
@@ -231,11 +231,11 @@
 Аналогично, като дойде време да ме запишат за четвърти курс, той би се зачитал като три неминати предмета.
 
 Общо казано, изпитването не е много на често, имаш време за подготовка доста, обаче може да е сравнително трудно.
-За да повтаряш трябва да не си се справил с добро количество предмети (първи курс имаш общо 8 предмета, възможно е полоината да не ги минеш и да продължиш напред).
+За да повтаряш трябва да не си се справил с добро количество предмети (първи курс имаш общо 8 предмета, възможно е полината да не ги минеш и да продължиш напред).
 
 #### Седмична заетост
 
-Учебните занятия се случват от понеделник до петък, от най-рано 8 часа до най-късно 19 часа (макар че поняга упражнения се избутват и до по-късно, към 21 часа, ако студентите са съгласни).
+Учебните занятия се случват от понеделник до петък, от най-рано 8 часа до най-късно 19 часа (макар че понякога упражнения се избутват и до по-късно, към 21 часа, ако студентите са съгласни).
 През уикенда, като цяло няма занятия, освен ако някое не е било изпуснато и се наваксва.
 Ама събота и неделя са най-често отделени за контролни през семестъра.
 
@@ -245,7 +245,7 @@
 
 Нещо много хубаво е, че никой не следи за присъствие на занятия и не се пишат отсъствия както в училище.
 Разбира се, това не означава, че не е нужно да се ходи на всички занятия, напротив, но ако искаш винаги може да пропуснеш нещо.
-Друг ефект на това е, че винаги може да ходиш на упражненията на друга група, вместо на своета, ако имаш проблеми с часа на упражнението или преподавателя.
+Друг ефект на това е, че винаги може да ходиш на упражненията на друга група, вместо на своята, ако имаш проблеми с часа на упражнението или преподавателя.
 Макар че не е хубаво да ходиш на упражненията на другия поток или специалност, понеже материалът може да е различен (за това след малко).
 
 #### Преподаватели
@@ -273,7 +273,7 @@
 Ама каквото и да си говорим, **най-доброто обучение се намира в избираемите дисциплини!**
 Не е задължително да си доцент или професор, за да направиш избираема, и може да я направиш както си искаш.
 Има много такива, които се водят от бивши студенти на ФМИ, които сега работят в големи компании, и предоставят супер практично и готино обучение.
-За някои неща даже не можеш да намериш в България курсове, като [Реализация на езици за програмиране](https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/uGI4XDReO3WoUok), където се разглежда как се правят компилатори или [Употреба и скриптиране на Vim](https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/v2v4WlP2GdDbWtb), където подробно се обглежда един от най-добрите текстови редактори някога създавани.
+За някои неща даже не можеш да намериш в България курсове, като [Реализация на езици за програмиране](https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/uGI4XDReO3WoUok), където се разглежда как се правят компилатори или [Употреба и скриптиране на Vim](https://intranet.fmi.uni-sofia.bg/index.php/s/v2v4WlP2GdDbWtb), където подробно поглежда един от най-добрите текстови редактори някога създавани.
 
 ### Какво се учи в КН2
 
@@ -287,12 +287,12 @@
 
 В училище разграничаваме математиката на алгебра и геометрия (и понякога стереометрия).
 Дори в профилираните места се учат само формули и методи за решаване на задачи.
-Това не е същото като математиката, изучавана в университета (и истинката математика с която математици работят).
+Това не е същото като математиката, изучавана в университета (и истинската математика с която математици работят).
 В училище на практика учим аритметика и евклидова геометрия - материалът изучаван от преди 2000 години по времето на древната Гърция, с някои модерни добавки и формулировки.
 
 Истинската математика се занимава с твърдения и доказателства върху определени аксиоми.
 Аксиомите са неща, които приемаме за верни без обосновка, това е ясно, но в математиката аксиомите са много по-основни и по-общи.
-Твърденията са неща, които казваме че са вярни за дадена конструкция, тоест за нещо, което си измислим (и което не противоречи на аксиомите).
+Твърденията са неща, които казваме че са верни за дадена конструкция, тоест за нещо, което си измислим (и което не противоречи на аксиомите).
 Конструкция е ключова дума, понеже сътворяваме с въображение някакъв обект, нещо с някакви свойства и после доказваме, чисто формално и прецизно със стриктно определени уреди, че дадения обект прави това, което искаме.
 
 Трудно ми е да дам лесен пример, понеже нищо в училище не може и да се сравнява, но нека да пробваме следното: нека да разгледаме множества.
@@ -300,7 +300,7 @@
 Аз твърдя, че едно празно множество е елемент на друго празно множество, тоест че една празната кутия се съдържа в друга празна кутия.
 Това е очевидно грешно[^axiom-of-choice], нашето доказателство е, че щом кутията е празна, то по дефиниция няма елементи, следователно няма как да има друга кутия в нея.
 
-Ето: конструкция, твърдение и доказателство, доста елементано и очевидно, но все пак се опитвам да не навлизам в детайли, а и в математиката има такива резултати, които не са хич очевидни.
+Ето: конструкция, твърдение и доказателство, доста елементарно и очевидно, но все пак се опитвам да не навлизам в детайли, а и в математиката има такива резултати, които не са хич очевидни.
 Също, доказателството, че нещо не е вярно може би изглежда безполезно, но някои от [най-големите теореми на математиката са формулиране така](https://en.wikipedia.org/wiki/Fermat%27s_Last_Theorem).
 
 Сега вече ще обсъдим конкретно изучаваните предмети в детайл.
@@ -315,7 +315,7 @@
 **Алгебра 1**: пълното име е линейна алгебра.
 Занимава се главно с линейни уравнения (ax + by + ... + mz = k), обаче интересното идва като изследваме операции върху тях и ги навържем в пространства.
 Много фундаментален предмет, използват се поне части от него в много клони на математиката и инженерството (защото много неща могат да се моделират с нея).
-Има употреби в machine learning, в компютърната графика, в алгоритми за препоръки (търсачки примерно), обаботка на изображения и много други.
+Има употреби в machine learning, в компютърната графика, в алгоритми за препоръки (търсачки примерно), обработка на изображения и много други.
 
 Има по една малка задача всяка седмица, но не са трудни, изисква постоянство.
 Предметът се минава без твърде много трудности, лекционните записки са много прецизно написани и упражненията са супер.
@@ -331,7 +331,7 @@
 Главната цедка е теорията, на която имаш теоретични задачи, при които дори за 3ка ще трябва да приложиш малко усет към предмета.
 Като цяло просто изискванията са високи, иначе екипа са готини и бих казал, че оценяването е честно.
 
-**Дискретни структори**: този предмет е малко смесица от три предмета - булева алгебра, увод в теория на множествата, комбинаторика и теория на графите.
+**Дискретни структури**: този предмет е малко смесица от три предмета - булева алгебра, увод в теория на множествата, комбинаторика и теория на графите.
 От всичките математики, това е може би най-важната за програмиране.
 В определен смисъл на думата, ДИС се занимава с безкрайно много и безкрайно малки елементи: на една функция може да и подадеш числото 1, но и 1.1, и 1.11 и так. нат., без проблем.
 Обаче ДСТР разглежда дискретни обекти, тоест някакъв краен брой конкретни неща.
@@ -342,19 +342,19 @@
   Тяхното приложение е вездесъщо, не само в математиката, а и в програмирането.
 - Комбинаториката се занимава с бройка възможности, нейното приложение пак е свързано с разглеждане на алгоритми и се използва за доста резултати в теория на графите.
 - Най-общо, граф е съвкупност от елементи и връзки между тях.
-  Това може да са градове и магистралите между тях, устройства и интернет кабели в компютърните мрежи, лингвистика като думи и техните връзки, специални структори от данни и списъка продължава.
+  Това може да са градове и магистралите между тях, устройства и интернет кабели в компютърните мрежи, лингвистика като думи и техните връзки, специални структури от данни и списъка продължава.
   Теория на графите се използва в кажи-речи всички науки и е една от най-важните компоненти на алгоритмите.
 
 Това е предмета при който редовно минават максимум 10 човека.
 Асистентите много често се менят, така че нивото на упражнения е малко хлабаво.
 Лекционните записки даже бих казал, че са по-добри отколкото при предишните два предмета, защото малко повече има нормални обяснения.
-Ама трябва да предупредя, че не получаваш точки за полувинчати решения, като цяло или си решил задачата коректно или не.
+Ама трябва да предупредя, че не получаваш точки за половинчати решения, като цяло или си решил задачата коректно или не.
 Бих казал че при този предмет се появяват нечестности или прекомерно високи изисквания на моменти, но се минава.
 
 **Увод в програмирането**, неговото значение трябва да е очевидно.
-Изучава се C++, макар и някои неща да не са напрвени по най-добрите начини.
+Изучава се C++, макар и някои неща да не са направени по най-добрите начини.
 Налага се да знаеш и ползваш точно нещата, които ти се преподават и нищо друго.
-Не бих казал, че е лошо направен, има някакво основание за тази методика, обаче някои неща се разглеждат твърде формално и програмирането не се изучава като динамичен предмет, в който може да решиш пробеми по много начини, а като задача по математика, където се изисква определено решение.
+Не бих казал, че е лошо направен, има някакво основание за тази методика, обаче някои неща се разглеждат твърде формално и програмирането не се изучава като динамичен предмет, в който може да решиш проблеми по много начини, а като задача по математика, където се изисква определено решение.
 
 Студентите си го научиха де, въпреки всичко не е като да не научаваш нищо, но имам някои силни възражения.
 Имало е ситуации, където човек си пише кода, самото решение работи коректно, обаче не направено както преподавателите искат и затова губиш всички точки по задачата.
@@ -376,17 +376,17 @@
 
 **Езици, автомати и изчислимост**: втория най-важен предмет от математиките, на английски се казва Theoretical Computer Science.
 Занимава се с различни теоретични обекти, които могат да правят изчисления върху текстови низове.
-Всичко свързано с анализ или шаблони върху текст използва нещата тук, а пък и одвъд.
+Всичко свързано с анализ или шаблони върху текст използва нещата тук, а пък и отвъд.
 Ако някога си чувал за машина на Тюринг, Тюринг-завършеност на програмни езици или проблемът за спирането, от тука идват.
 Благодарение на тази наука е възможно да имплементираш компилатори на програмни езици и да правиш всички форми на разбор на текст (като обработката на уебстраници и интернет пакети).
 
 Записките са много добри, даже публично се намират, заедно с минали изпитни теми, [тук](http://logic.fmi.uni-sofia.bg/eai.html).
-И както по дискретни структури, асистентите са неконсистентни и нивото малко криви.
+И както по дискретни структури, асистентите не са консистентни и нивото малко криви.
 Ама в края на деня преподавателите са готини и не искат да прецакват хора, така че се минава спокойно.
 
 **Обектно ориентирано програмиране**: това е най-популярният начин/парадигма за програмиране.
 Обект е групиране на данни с функциите върху тях, като са изпълнени [няколко свойства](https://en.wikipedia.org/wiki/Object-oriented_design#Object-oriented_concepts).
-Кажи-речи всяка компания и всеки модерен програмен език, който се използва в индустрията, поддръжа ООП.
+Кажи-речи всяка компания и всеки модерен програмен език, който се използва в индустрията, поддържа ООП.
 
 Екипът е същия като при УП, така че общото ми мнение е същото, макар че при ООП ситуацията е може би една идея по-релаксирана.
 
@@ -401,7 +401,7 @@
 **Компютърни архитектури**: описание на хардуера.
 Малко се доближава и до електротехниката, но се разглеждат много фундаменталните хардуерни компоненти и техните функционалности в един компютър.
 Разглеждаме основните компонентни схеми за изчисления и хардуерно как се ползват и работят нещата.
-Не е кой знае колко полезен за средния програмист, освен ако не се занимаваш със системно програмиране, ама е много важен фундмент.
+Не е кой знае колко полезен за средния програмист, освен ако не се занимаваш със системно програмиране, ама е много важен фундамент.
 
 Лектора е много готин, един от любимите ми бих казал.
 Това е първия предмет при който няма задължителни упражнения, но никой не препоръчва да се ходи на избираемия практикум, понеже не е координиран много добре с лекциите и някои неща стават твърде трудни.
@@ -419,8 +419,8 @@
 Занимаваме се с някои много важни структури от данни, като стек и опашка, и разглеждаме алгоритми върху тях.
 Супер важно за всеки програмист.
 
-Екипът пак е същия, както при УП и ООП, така че мението ми продължава, но тук поне изискванията за писане на код са по-основателни.
-Все пак разглеждаме конкретни структори от данни и алгоритми, ако не ги ползваш в решенията на задачи, малко би се обесмислила цялата история.
+Екипът пак е същия, както при УП и ООП, така че мнението ми продължава, но тук поне изискванията за писане на код са по-основателни.
+Все пак разглеждаме конкретни структури от данни и алгоритми, ако не ги ползваш в решенията на задачи, малко би се обезсмислила цялата история.
 
 **Функционално програмиране**: втората най-използвана парадигма след ООП.
 Идеята е, че разглеждаме всичко като функции, във всеки момент една функция връща нещо или приема нещо и никъде не пазим състояния.
@@ -433,8 +433,8 @@
 ##### Летен семестър
 
 **Алгебра 2**: дефакто разглеждаме теория на групите, което на английски съм го виждал и като "Modern algebra".
-Група е някакво множество от елементи и операция върху тях, като за опреацията са изпълнени няколко свойства.
-Допълнително имаме и пръстен, където вече имаш множество и две опреации върху тях.
+Група е някакво множество от елементи и операция върху тях, като за операцията са изпълнени няколко свойства.
+Допълнително имаме и пръстен, където вече имаш множество и две операции върху тях.
 Може би звучи странно, но е една от [най-интересните и шантави математики](https://www.youtube.com/watch?v=mH0oCDa74tE).
 Криптографията се основава на нея и има употреби в теория на графите.
 
@@ -447,12 +447,12 @@
 Още един много важен предмет.
 
 Тук сякаш проблема с консистентност на асистентите се е пооправил.
-Записките пак са много добри, както при Дискретни структори, даже може би по-добри.
+Записките пак са много добри, както при Дискретни структури, даже може би по-добри.
 Обаче смятам, че на доста моменти навлиза твърде много в математиката и теорията, и има същите проблеми с оценяването както по ДСТР.
 Цели 15 човека минаха от първия път, така че нивото е горе-долу същото.
 
-**Изследване на опреациите**: решава оптимизационни задачи, тоест задачи при които искаш минимум или максимум, като за всяка променлива имаш някакво ограничение (на английски се казва Linear Programming, но няма нищо общо с програмиране).
-Една оптимизационна задача е примерно ако имаме фабрики за автомобили, всяка произвеждаща различно количество коли и складове в други градове, сразлични капацитети, и имаме цената на пътя между градовете и складовете, как най-евтно ще пренесем всички автомобили в складовете.
+**Изследване на операциите**: решава оптимизационни задачи, тоест задачи при които искаш минимум или максимум, като за всяка променлива имаш някакво ограничение (на английски се казва Linear Programming, но няма нищо общо с програмиране).
+Една оптимизационна задача е примерно ако имаме фабрики за автомобили, всяка произвеждаща различно количество коли и складове в други градове, с различни капацитети, и имаме цената на пътя между градовете и складовете, как най-евтно ще пренесем всички автомобили в складовете.
 Има употреба ако се опитваш да решиш такъв тип задачи, но ми се струва от по-безполезните неща за един програмист.
 
 Още от началото бяха качени всички материали за курса, така че не съм ходил на упражнения, но съм чувал че има какво да се желае повече от тях.
@@ -478,30 +478,30 @@
 Какво виждаш, има хубави неща във ФМИ, но има и някои които не са толкова добри.
 Общото ми впечатление е, че за математика имат най-силни хора, обаче някои от тях са твърде взискателни.
 По програмистките неща, или при екипите има проблеми, или самите предмети не са толкова взискателни.
-Не бих казал, че се учат стари неща, които не са релевантни, но за най-новите технологии трябва да се обърнеш към избираеми.
+Не бих казал, че се учат стари неща, които не са актуални, но за най-новите технологии трябва да се обърнеш към избираеми.
 
 Обучението е далеч от перфектно, обаче каквото и да си говорим, обучението никъде не е перфектно.
 Бих казал, че качеството на курсове също [може да бъде много по-ниско](https://kleopetrov.me/2017/01/31/return-return-and-how-to-breack-it/).
 Това е много голяма тема, обаче въпреки че не учим най-новите и използваемите неща, основите с които излизаш ти позволяват да научиш новите технологии значително по-бързо и в значително по-голяма дълбочина.
 Колкото и да не се харесва, математиката е в основата на всички кътчета от компютрите.
-Разбира се, има пре достатъчно работа, която не изисква и елементарно събиране да знаеш, но ако се стремиш нагоре, математиката е нужна.
+Разбира се, има пре-достатъчно работа, която не изисква и елементарно събиране да знаеш, но ако се стремиш нагоре, математиката е нужна.
 
 Ама, преподаването не е единствената причина защо бих препоръчал ФМИ:
 
 1. Колегите, които влизат са много готини и ако се постараеш ще се запознаеш с много добри приятели
-2. Студенстването като изживяване е веднъж в живота, все пак характера става по-издържлив когато те скъсат по няколко изпита, за които си учил много.
+2. Студентстването като изживяване е веднъж в живота, все пак характера става по-издържлив когато те скъсат по няколко изпита, за които си учил много.
 3. Каквото и да си говорим, ФМИ е доста респектирано учебно заведение, макар и диплома за един програмист да не е задължителна, със сигурност ще помогне значително.
 
-И даже бих агрументирал, че е **по-добре да следваш една година във ФМИ и да се откажеш, отколкото да следваш 4 години и да завършиш в който и да е друг университет!**
+И даже бих аргументирал, че е **по-добре да следваш една година във ФМИ и да се откажеш, отколкото да следваш 4 години и да завършиш в който и да е друг университет!**
 
-[^inf-sistemi]: Признавам, за тази инфомация използвах [това мнение от форум](https://forums.bgdev.org/index.php?showtopic=34217&st=0&#entry255351), никой не обсъжда ИС.
+[^inf-sistemi]: Признавам, за тази информация използвах [това мнение от форум](https://forums.bgdev.org/index.php?showtopic=34217&st=0&#entry255351), никой не обсъжда ИС.
 [^mat-i-ii]: Макар че това не е много добра причина за смяна на изпитването, понеже схемата с два такива изпита (единия стандартен и другия с малко задачи, но с пълни решения) си е държала още от времето на комунизма. Моето предположение за тази промяна, е че новата система е влошила качеството на обучение твърде много и искат минималните оценки за влизане се повишават обратно към околността на 6ца, но това вече са мои си конспирации.
-[^minali-1-kurs]: Тази статистика е взета директно от таблици с оценки на редовни студенти на [първи курс по Дискретни структури](https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=228877) и [втори курс по Дизайн и Анализ на Алгоритми](https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=283034). Тези таблици са правени от лектора по списъци от СУСИ (онлайн системата за студенти). Ще спомена по-късно, но дългите факултетни номера, в които има и букви, са на студентите, влезли през 2021, докато кратките петцифрени са на студенти от минали години, които повтарят.
-[^2021-kandidati]: Такива статистики много не се намират публично и линковете не са сложени на достъпно място, но успях да изровя директните линкове към разпределението по зали за [първа изпитна сесия по Математика II](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/249347/1644279/version/1/file/2021-04-24_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+II.pdf), [първата изпитна сесия по Математика I](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/250518/1651896/version/1/file/2021-05-23_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+I.pdf) и [втората изпитна сесия по Математика II](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/250730/1653146/version/1/file/2021-05-30_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+II.pdf) през 2021 година (ако някой от тях спре да работи, архивирани са на [archive.org](https://web.archive.org/)). До всяка зала пише колко човека са разпределени за там, така че общата бройка е една проста сума. Най-много хора са се явили напървата сесися по Математика II: 593, на Математика I са 514 и на втората сесия по Математика II са 568.
-[^2021-mesta]: Този документ вече е лесно достъпен в [сайта на СУ](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/259611/1706172/version/1/file/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0+%D0%94%D0%9F.pdf). Също говоря за нормалните места по държавна субсидия: без платено обучение и българи, живеещи в чуждбина.
+[^minali-1-kurs]: Тази статистика е взета директно от таблици с оценки на редовни студенти на [първи курс по Дискретни структури](https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=228877) и [втори курс по Дизайн и Анализ на Алгоритми](https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=283034). Тези таблици са правени от лектора по списъци от СУСИ (онлайн системата за студенти). Ще спомена по-късно, но дългите факултетни номера, в които има и букви, са на студентите, влезли през 2021, докато кратките пет-цифрени са на студенти от минали години, които повтарят.
+[^2021-kandidati]: Такива статистики много не се намират публично и линковете не са сложени на достъпно място, но успях да изровя директните линкове към разпределението по зали за [първа изпитна сесия по Математика II](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/249347/1644279/version/1/file/2021-04-24_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+II.pdf), [първата изпитна сесия по Математика I](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/250518/1651896/version/1/file/2021-05-23_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+I.pdf) и [втората изпитна сесия по Математика II](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/250730/1653146/version/1/file/2021-05-30_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+II.pdf) през 2021 година (ако някой от тях спре да работи, архивирани са на [archive.org](https://web.archive.org/)). До всяка зала пише колко човека са разпределени за там, така че общата бройка е една проста сума. Най-много хора са се явили на първата сесися по Математика II: 593, на Математика I са 514 и на втората сесия по Математика II са 568.
+[^2021-mesta]: Този документ вече е лесно достъпен в [сайта на СУ](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/259611/1706172/version/1/file/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0+%D0%94%D0%9F.pdf). Също говоря за нормалните места по държавна субсидия: без платено обучение и българи, живеещи в чужбина.
 [^visoki-iziskvaniq]: Доколкото съм чувал, тази схема е била валидна до към 2014, поне за специалности като компютърни науки и софтуерно инженерство. Сякаш малко след това баловете на всичко започват яко да падат, ама такива статистики вече хептен ги няма публично. Единствената така информация имат кандидат-студенти, и то за своята година в която влизат, и не се познавам с достатъчно хора, за да разпитвам.
 [^2022-kandidati]: Както за 2021, пак трябваше да се ровя, но намерих разпределението по зали за [единствената изпитна сесия по Математика](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/266692/1750342/version/1/file/2022-04-03_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.pdf) през 2022 (също архивирано в [archive.org](https://web.archive.org/)).
 [^2023-kandidati]: Както за 2021, пак имаше ровене, но намерих разпределението по зали за [първата изпитна сесия по Математика](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/285793/1865079/version/1/file/2023-04-02_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%E2%80%93%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB.pdf) и [втората изпитна сесия по математика](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/290157/1891849/version/1/file/2023-06-11_09-00_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.pdf) (както винаги, налични в [archive.org](https://web.archive.org/)). На първата са се явили 979 и 875 на втората.
 [^september]: Разговорно на поправителната сесия им викаме септември, макар и само един-два дена от нея да са в този месец. Причината е, че просто до преди няколко години наистина е била през септември, но са я изместили назад. Защо са я изместили, не знам.
-[^def-set]: Формално няма дефиниция на множество, понеже става малко бездънно: какво е множество, еми колекция от елементи, какво е колекция от елементи, еми съвкупоност от елементи, какво е съвкупност, еми множество от елементи. Формално казваме, че множество е първично понятие, тоест че няма дефиниция и се надяваме, че читателя схваща за какво се говори.
-[^axiom-of-choice]: В интерес на истината, това със сигурност е вярно само когато приемаме [аксиомата за избора](https://en.wikipedia.org/wiki/Axiom_of_choice), ако не я приемем, тогава доооста неща стават супер неинтуитивни и изглеждат грешни, обаче чисто формално и математически са вярни.
+[^def-set]: Формално няма дефиниция на множество, понеже става малко бездънно: какво е множество, еми колекция от елементи, какво е колекция от елементи, еми съвкупност от елементи, какво е съвкупност, еми множество от елементи. Формално казваме, че множество е първично понятие, тоест че няма дефиниция и се надяваме, че читателя схваща за какво се говори.
+[^axiom-of-choice]: В интерес на истината, това със сигурност е вярно само когато приемаме [аксиомата за избора](https://en.wikipedia.org/wiki/Axiom_of_choice), ако не я приемем, тогава доооста неща стават супер неинтуитивни и изглеждат грешни, обаче чисто формално и математически са верни.
diff --git a/src/blog/index.md b/src/blog/index.md
index 30084c9..dab17b6 100644
--- a/src/blog/index.md
+++ b/src/blog/index.md
@@ -4,6 +4,9 @@ Articles detailing personal experiences or exploration of certain topics.
 
 <br>
 
+&&bg 14 July &emsp; [ФМИ и висшето образование в програмистката индустрия](/blog/fmi-i-vissheto-obrazovanie-v-programistkata-industriq)
+: `Deep dive` | `University` | `FMI` `Education`
+
 &&gb 07 June &emsp; [Friendship ended with Funtoo, now Gentoo is my best friend](/blog/friendship-ended-with-funtoo-now-gentoo-is-my-best-friend)
 : `Shallow dive` | `Linux` | `Funtoo` `Gentoo` `portage` `packages` `emerge` `ebuild`